СЪДЪРЖАНИЕ

             
Въведение.
Икономически важни складови вредители

Морфологична и биоекологична характеристика на видовете
Условия, на които трябва да отговарят складовете, силозните комплекси, инвентара и техническото оборудване, използвани за съхранение, заключване и транспортиране на зърнените запаси

1.1.  Територията
1.2.  Складове, силози и други производствени обекти, оборудване и инвентар
2.  Проверка на обектите за зараза от складови неприятели
2.1.  Източници на зараза от складови неприятели
2.2.  Обекти и срокове за обследване.
2.3. Методи за определяне на заразата
3. Физико – механически мерки за борба със складовите неприятели
Почистване на заразеното зърно.
Сушене на зърно заразено със складови неприятели
Сушене в зърносушилни
Сушене на слънце
Охлаждане на зърнените запаси
Химически средства за борба със складовите неприятели
Обекти и средства за фумигация и дезинсекция
Подготовка на обектите за дезинсекция
Подготовка на складовете
Подготовка на силозите
Херметизация на помещенията
Влажна дезинсекция
Аерозолна дезисекция
Аерозолна дезисекция на складове
Аерозолна дезисекция на силози
Аерозолна дезисекция чрез термо-механични аерозоли
Аерозолна дезисекция чрез актелик димки.
Газова дезинсекция на празни складове и силози.
Фумигация с метилбромид
Дезинсекция на празни складове с фосфороводород
Фумигация с хлорпикрин
Газова дезинсекция на зърно и продукция
Обеззаразяване на зърно и продукция с фосфороводород в складове
Фумигация на зърно в силозни клетки с фосфороводород
Обеззаразяване назърно в ж.п. вагони с фосфороводород.
Обеззаразяване на шлепове, баржи и кораби с фосфороводород
Обеззаразяване на зърно с метилбромид
Обеззаразяване на зърно в складове
Обеззаразяване на зърно в силозни клетки
Пряко третиране на зърнени запаси с инсектициди за борба със складовите насекоми
Борба с мишевидните гризачи
4.10.1.Механически метод.
4.10.2.Химически метод
4.10.3.Газова дератизация
 Приложение 1
Ред на получаване, транспортиране, употреба и отчетност на метилбромида, фосфороводорода и други силно действащи
отровни вещества
Подготовка на обекта за фумигация или дезинсекция
Мерки за лична и обществена безопасност
Отчетност и документация
Приложение 2
Оказване на първа помощ при отравяне с химически вещества и газови средства до идването на лекаря
І. При отравяне с органофосфорни препарати
ІІ. При отравяне с метилбромид
ІІІ. При отравяне с фосфороводород…………………………..
Необходими средства и медикаменти за оказване на първа медицинска помощ, които трябва да са налице във всяка
зърнобаза

Симптомите на отравяне със фосфороводород могат да възникнат незабавно или да се забавят за известно време, в зависимост от вдишаното количество.
Умерено вдишване на фосфин може да предизвика умора, звънене в ушите, повдигане, натиск и болки в гърдите. Всички тези симптоми нормално изчезват при извеждане на пострадалия на чист въздух.
По-силно излагане ще доведе бързо до обща умора, гадене, стомашни болки с повръщане, разстройство, сънливост, болки в гърдите и трудно дишане.
Силни концентрации могат да доведат до силен задух, цианоза /пурпурен цвят на кожата/, възбуда, атаксия /трудност при ходене или протягане/, безсъзнание и смърт. Смъртта може да бъде незабавна или да настъпи няколко дни по-късно от едем и колапс на белите дробове, от парализа на централната дихателна система или едем на мозъка. В резултат на тежко отравяне са възможни нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб, и аритмия /неравномерно сърцебиене/.

Първата помощ се състои в:
1.Изваждате пациента от натровената атмосфера на чист въздух.
2.Третирате, както при шок. Накарайте пациента да легне в удобна позиция и го затоплете.
3.Ако дишането е спряло, да се направи изкуствено дишане.
4.Да не се прави никакво даване на противоотрови като мазнини, растителни масла, масло или мляко.
5.Да се транспортира лицето до амбулатория и да се уведоми лекаря дали има гадене или повръщане.
Помнете, след инхалация, засегнатото лице трябва незабавно да се изведе на открит въздух, да се постави да лежи в удобно положение, на затоплено и да се пази тишина. В случаи на леко натравяне пациентът ще се възстанови бързо, т.е. в рамките на един-два часа без странични ефекти, тъй като няма хронично фосфиново отравяне. Пострадалият да не започва работа през следващите 48 часа, особено ако е свързана с фумигиране или дегазиране, тъй като  тялото има нужда от известно време, за да се освободи от отровата.
Препоръчва се пълно въздържание от алкохол след натравяне.
Ако симптомите са често повръщане, силна слабост, периоди на полу- и пълна загуба на съзнание (или ако се знае или подозира, че пациентът е влизал във фумигирано помещение), лицето трябва да търси незабавно медицинска помощ.

Из РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

I. При отравяне с органофосфорни препарати /Нуван.Дихлорфос,Актелик и др./.
При попадане на препаратите по дихателен път, е необходимо незабавно да се изнесе пострадалия на чист въздух, да се свали маската и защитното облекло. При тежко отравяне се прави изкуствено дишане, вдишване на кислород от възглавница.
Когато отровата е постъпила по храносмилателен път, на пострадалия се дава да изпие няколко чаши вода, а след това по пътя на раздразнение, чрез пръсти в задните стени на глътката, се предизвиква повръщане. Това следва да се повтори няколко пъти,с цел по-пълно отстраняване отровата от стомаха. След това е необходимо на пострадалия да се даде да изпие половин чаша 2 %-ов разтвор от сода за хляб, в който са поставени 2-3 супени лъжици активен въглен.
Не трябва да се приемат с храната мазнини. Препоръчва се да се пие силен чай и кафе.
При попадане на отрова в очите е необходимо незабавно и обилно да се промият с вода или с 2 %-ов разтвор от сода за хляб.
При попадане на органофосфорни препарати върху кожата, те се отстраняват чрез попиване с тампон памук, внимателно без натиск, а след това участъка от кожата се обработва с алкален разтвор /10-15 % амоняк или 5 % сода за хляб/, след което се измива с топла вода и сапун.
За работниците трябва да бъдат осигурени ампули атропин. При поява на симптоми на отравяне /главоболие,изпотяване,слюнотечение/, до идването на медицински персонал, пострадалият е необходимо да изпие една ампула атропин.
II. При отравяне с метилбромид

Типични симптоми при слабо отравяне с метилбромид са: главоболие, световъртеж, раздвояване на зрението, повишена изморяемост, повдигане и повръщане. При по-силно отравяне може да възникне поражение на централната нервна система, оток на белите дробове довеждащ до смърт. Смъртната концентрация на метилбромида за човека е 20 g/m3. Но тежки отравяния могат да се получат и при значително по-ниски концентрации  /0,4 – 4 g/m3/, при непродължителен престой. Допустимата концентрация за престой в продължение на 6 дни е 0,02 g/m3.
Пострадалият незабавно се отстранява от зоната на действие на метилбромида. Сваля му се противогаза и се освобождава от притискащите го дрехи и обувки. След това се поставя в топло и добре проветрено помещение, слага се по гръб и на болният се създават условия за пълен физически и душевен покой, освен това се завива с топли завивки и се поставя грейка на краката му. След това му се дава да вдишва кислород с 5% въглероден двуокис. Незабавно на пострадалия се дава вътрешно цистеин в доза 0,5 гр. При отслабване на сърдечната дейност на болния се дава сладък силен чай или натурално кафе.
В случай на попадане на течен метилбромид върху кожата, същия се отмива със струя чиста вода, при възпаление на кожата се търси кожен лекар.

1. За употребените количества отровни газове и други СДОВ се води тетрадка обр.1, заверена от органите на МВР.
2. Директора /началника/ на поделението издава заповед за извършване на фумигация или дезинсекция с отбелязване на използвания фумигант или друго СДОВ, периода на фумигация и дегазация /от……….. до……../. В същата се посочва името на отговорното лице от страна на предприятието; фирмата, която ще провежда обеззаразяването; технолог-обеззаразителят, който ще го ръководи; списък на технолог-обеззаразителите, които ще участвуват при фумигацията и дезинсекцията и на лицата, осигуряващи охраната на обекта.
3. Ръководителят на предприятието носи цялостна отговорност за получаването, съхранението, транспортирането и употребата на СДОВ, а гл.счетоводител носи отговорност за тяхната отчетност.
4. Ръководството на фумигирания обект и отговорника на фумигацията са длъжни, да се съобразяват не само с държавните документи и инструкции, но и с конкретните условия на работа и да вземат необходимите мерки с цел да се осигури безопасна работа и висока ефективност на приложения фумигант или СДОВ.
5. Фирмата, която ще извършва дезинсекционните работи трябва да е лицензирана от НСРЗКА към Министерството на земеделието и горите.      В нея да работят правоспособни технолог - обеззаразители със съответния документ. Същата трябва да има съответното разрешително от органите на МВР за съхранение, работа и превозване  на препарати от І-ва група на отровност. В противен случай при нещастни инциденти, пожари и др., цялата отговорност носи ръководителя на обекта.
6. Цялата отговорност при работа с фумиганти и СДОВ носят началникът на обекта и ръководителят на фумигацията. Ако началникът на обекта забележи, че фирмата изпълнител не се съобразява с някои от горепосочените изисквания, той трябва да поиска обяснение от ръководещия фумигацията и ако той не отстрани пропуските, да прекрати мероприятието.

1. Със СДОВ се допускат да работят лица на възраст над 18 години. Те трябва да са освидетелствувани с медицински преглед и получили положително медицинско заключение, съгласувани и одобрени от органите на МВР. Същите минават през курсове за запознаване със свойствата на СДОВ и прилагането им при фумигация и дезинсекция на даден обект.

2. Забранено е допускането на работа със СДОВ на бременни жени и майки-кърмачки, а така също лица, неосвидетелствувани от лекар.

3. Уведомява се писмено най-близкия медицински пункт за оказване на първа медицинска помощ в случай на отравяне.

4. Ръководителят на медицинския пункт осигурява дежурство през време на фумигацията, а директора на поделението осигурява дежурна кола.

5. Уведомява се писмено противопожарната охрана при работа с фосфороводороден газ. 

6. Подлежащият на фумигация обект трябва да отстои най-малко на 30 м от административни и производствени помещения и 50 м от жилищни сгради.

7. Лицата, работещи със СДОВ трябва да са снабдени със защитно работно облекло, гумени ръкавици, гумени ботуши и очила, с изправни и прогонени противогази с нови дихатели. При фумигация с метилбромид и хлорпикрин се използуват дихатели тип “А”, а с фосфороводород - тип “В“ или универсални БКФ.

8. Продължителността на работния ден, включително и почивките не може да бъде повече от 6 часа. На всеки час се полага задължителна почивка от 15 мин.

9. Преди подаването на отровния газ в обекта се поставят предупредителни знаци “Внимание отровен газ”, “Влизането забрането”, “Опасно за живота” и обекта се изолира с въже и поставя под охрана.

10. По време на експозицията и дегазацията на обекта до пълното му освобождаване от опасни концентрации се осигурява денонощна охрана, снабдена с изправни противогази.

Ръководителят на обеззаразения обект създава организация за недопускане в района на лица, нямащи отношение към фумигацията.

11. Нормата на работа на един дихател в среда, затровена с отровни газове е в зависимост от указанията за експлоатацията му. За всеки дихател трябва да се води строга отчетност, при какви концентрации и колко време е използван и веднага, след изтичане на срока на експлоатационните му възможности, той да се унищожава.

12. 0тровните примамки за борба с вредните гризачи се приготовят на открито или в добре проветряеми помещения, снабдени с вентилатор и специален инвентар - маса с гладка повърхност и умивалник.

13. Приготовлението на отровните примамки се извършва от специално подготвени лица. В помещението, където се оставят примамките се окачват предупредителни табели с надписи за опасността. Забранява се тяхното раздаване на лица, нямащи отношение към дератизацията.

14. Забранено е съхраняването на отровите, препаратите, примамките и амбалажа в жилищни и други помещения и ползуването на инвентара за други цели.

Останалите неизползвани отровни примамки през работния ден и амбалажът, с които се пренасят се връщат в склада за отровните препарати.

От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

1.Получаването, съхранението, транспортирането и отчитането на метилбромида, фосфороводорода, хлорпикрина и други СДОВ става съгласно “Правилника за производство, търговия, съхранение, пренасяне и употреба на силно действващите отровни вещества” (ДВ, бр.34 от 27.04.1973 г.), до издаването на нов правилник.
2.При еднократна употреба на СДОВ се представя писмено искане до МВР, в което се посочва необходимостта от употребата, количеството, лицето, което ще го употреби, от къде ще бъде закупуван, с какъв транспорт и до къде ще бъде превозено и какви мерки за безопасност са взети.  
3.Моторното превозно средство, предназначено за пренасяне на СДОВ трябва да отговаря на следните условия:
а/ да е технически изправно, което да се удостоверява от началника на гаража с вписване в пътния му лист.
б/ да е закрито с бризент или по друг сигурен начин.
в/ да има пожарогасител и два противогаза - за водача и придружаващото го лице.
г/ на лявата задна част да има червен флаг и табела с надпис “Отровно”
4.Транспортирането на бутилките с метилбромид и сандъците с фосфороводородни препарати се извършва в легнало положение, добре закрепени и предпазени от удар, търкаляне, плъзгане или падане. Осигурителните “калпаци” на бутилките да са в посока обратна на движението.
5.Не се разрешава превозването на бутилките с метилбромид във вертикално положение.
6.Забранено е превозното средство да спира в населени места, да пътува в лоши атмосферни и пътни условия и да се оставя без контрол.
7.Забранено е допускането на лица в каросерията и кабината, които нямат отношение към товара. 8.Водачът на транспортното средство трябва да бъде с категория “Д” или “Е”.                                    
9.Работниците, които извършват товарене, разтоварване и пренасяне на СДОВ да имат разрешение от МВР и да са инструктирани срещу подпис от отговорника на групата за обгазване или дезинсекция.
10.Лицата, които работят със СДОВ съгласувано с МВР преминават периодически курс за запознаване със свойствата и работата с тях.
11.До изразходване фумигантите и останалите СДОВ се съхраняват в специални складове заключени със секретно устройство далеч от нагревателни източници.

Актеликът не предава странична миризма и не променя вкуса, технологичните свойства и кълняемостта на третираното зърно.
Дозата на работния разтвор на актелика на 1 тон зърно е в зависимост от дебита на машината, с която ще се изпръсква и количеството на транспортираното зърно и се движи от 200 до 1000 см3/ тон зърно. Работният разтвор се приготовлява в количество, което ще се изразходва през работния ден.
Срокът за запазване токсичното действие на актелика, зависи от дозата, температурата, относителната влажност и височината на зърновия пласт. При доза 16 см3 препарат за 1 тон зърно, ниска относителна влажност и нормална температура, токсичността на актелика се запазва за складовите насекоми повече от 12 месеца.
При доза 8 cm3/t зърно, този срок намалява на половина, т.е. 6 месеца за насекомите и 3-4 месеца за акарите. Препаратьт не действа достатъчно ефикасно против зърновия бръмбар Phyzopertha dominica  и не бива да се използува за зърно, което е заразено с този вид.
Токсичното действие на препаратите нуван-7 и актелик-50 ЕК зависи от температурата на зърното, която трябва да бъде над 10°С. Високата относителна влажност на зърното влияе отрицателно върху последействието на препаратите, затова тя не бива да бъде повече 14 %.
Третирането на зърното с препарата нуван-7 се извършва със специален дозатор за малки количества препарат наречен “Вобоматик, а с препарата актелик с мембранна помпа тип “Нувомат - ТМ - 24 К. Максималното количество работен разтвор, което може да изпръсква помпата за 1 час е 24 литра. Не се препоръчва обаче помпата да работи с пълния си капацитет, а до 70-80 % от възможния.
За третиране на зърнените запаси с тези и други инсетициди могат да се използуват и центробежни помпи наше производство. Те обаче трябва да се приспособят за пръскане с дюзи от групата на ти-жет, жлебовия тип с прорези имащи вдлъбната форма при намален дебит на изпръсквания разтвор по възможност от 4 до 50 l/h, за да се използуват при редлери с дебит от 10 до 100 t/h, транспортирано зърно.
Освен препаратите нуван-7 и актелик 50 ЕК за директно третиране на пшенични зърнени запаси са изпитани и дадоха много добри резултати инсектицидите байтион  50 ЕК (фоксим), сатисфар - 50 ЕК (етримфос) , релдан - 50 ЕК (хлор-пирифосметил) и К,отрин грейн 25 ЕК PB. Първите два инсектицида запазват своя 100 %-ов токсичен ефект против складовите неприятели в продължение на една година, а третият - до 6 месеца при доза 20 см3 препарат за един тон. Препаратите сатисфар 50 ЕК и релдан 50 ЕК не дават задоволителен резултат спрямо зърновия бръмбар и не трябва да се прилагат в обекти, заразени с този вид. Срещу този вид отлични резултати дава препарата К,отрин грейн 25 ЕК РB, но той пък не е достатъчно ефективен срещу оризовата гъгрица.  В такъв случай най-ефикасна се оказва комбинацията между актелик 50 ЕК – 16 cm3/t + К,отрин 25 ЕК PB – 16 cm3/t зърно.
Методът на третиране с тези препарати е аналогичен на третирането с актелик 50 ЕК. А третирането с К,отрин ULV 6 PB, както с нуван 7.
Обеззаразяването на зърнени запаси с нуван 7, актелик 50 и други инсектициди по този начин, против складови неприятели е възможно само в зърнохранилища, където има транспортни съоръжения, чрез които зърното се транспортира с определен дебит в помещението за съхранение и тратирането се извършва в момента на насипването в зърнохранилището.
Преди третирането трябва да се установи количеството на транспортираното зърно в тонове за 1 час и през цялото време това количество трябва да бъде постоянно. За целта се прави пробно запълване на силозната клетка със зърното в продължение на 1 час. Като се знае нейната дълбочина и вместимост може да се определи и количеството на постъпилото зърно за това време. Например, ако капацитета на силозната клетка е 400 тона, дълбочината - 20 м и след 1 час работа редлера е залълнил клетката на 1 м (това се установява чрез спускане на въже), то количеството на зърното в тонове ще се намери по формулата:

    Х = (400 t x 1m)/20 = 20 тона, 
                                         
където в числителя 400 тона е капацитета на силозната клетка, 1 м е запълненото пространство на силозната клетка за 1 час, 20 м в знаменателя е дълбочината на силозната клетка, а Х е капацитета на редлера за 1 час работа.
След установяването на капацитета на редлера трябва да се установи количеството на препарата или работния разтвор, който трябва да изпръска помпата за 1 час, за да напръска 20 тона зърно. Например, ако подаденото зърно от редлера в силозната клетка е 20 t/h, нуван 7 трябва да бъде 20 х 200 см3 = 4 l/h. Ако подаденото зърно е 40 t/h, нувана ще бъде 40 х 200 см3 = 8 l/h  (без да се разрежда с вода).
При пръскане с актелик 50 ЕК, при доза 16 см5 препарат на един тон зърно, за 1 час ще е необходимо 20 х 16 = 320 см3 актелик 50 ЕК. При този капацитет на редлера дозата на водния разтвор за 1 тон зърно е най-подходящо да бъде 0/5 литра или за 20 тона е 10 литра. От него 320 см3 е актелик и 9,680 l вода/1 h.
В проспекта на всяка помпа използвана за тези цели е указан дебита при различните налягания и големина на отвора на дюзите.
Винаги след нагласяването на помпата трябва да се проверява с мерителен съд разграфен в сm3, при трикратно последователно измерване в продължение на 15 минути, количеството на изпръсквания разтвор (препарат при нуван 7 и К,отрин ULV) и при нужда да се корегира, ако е в повече или в по-малко, защото и в двата случая не е желателно да работи. При изпръскване на по-голямо количество разтвор се увеличава дозата на препарата и може да се получи отравяне на хора и животни, а в по-малко количество - води до намаляване на дозата и недостатъчна ефикасност против складовите неприятели. 
Работата на помпата трябва да се наблюдава, за да не стане предозиране или намалено дозиране на разтвора (препарата) при спиране на редлера или лентата, изтичане на разтвор от спукан маркуч запушване на дюзата, повишение или намаление на налягането и др.
След приключване на третирането се затваря шибъра на самотечната тръба и капака на люка. Абсолютно се забранява поставянето на нетретирано зърно или смитането на такова даже и в минимални количества върху третираното зърно, което ще създаде условия за развитие на заразата от складови неприятели. Третираните храни се оставят на спокойствие без каквито и да е манипулации (прехвърляне, проветряване, сушене и др.), най-малко 1.5 месеца, за да не се намали токсичното действие на препаратите. Ако в последствие не се появят дефектиране, повишение на температурата, самозагряване, плесенясване и др., третираните храни се оставят на спокойствие до момента на реализацията им, когато се почистват чрез тарарите и отстранят умрелите вредители.

Борбата с мишевидните гризачи включва редица предпазни мерки, които трябва да залегнат още при проектирането на сградите. Важно условие в борбата с вредните гризачи е изграждането на плъхонедостъпни сгради-складове, хамбари, силозни комплекси. Тук спадат бетонните подове, циментовите прегради, металическите мрежи, скари, запълването на празните места с натрошени стъкла и всички останали мерки, които затрудняват достъпа на гризачите в сградите или лишават проникналите плъхове от спокойни убежища. Плъхонепроницаемост може да се постигне с малко средства при новото строителство, докато при старите сгради струва по-скъпо.
Важно място заемат и общите санитарно-хигиенни мерки, чрез които се ограничават източниците на храна и вода. Правилното съхраняване на храните, премахването на отпадъците и поддържането на изрядна чистота подпомага извънредно много борбата с гризачите.
При висока численост се прибягва до изтребителни мерки - механически и химически.

4.10.1. Механически метод

В борбата с вредните гризачи не трябва да се подценява механическия метод. Макар и най-стар, той и днес може да играе важна роля, особено при по-ниска плътност на гризачите. Добри резултати дават различните видове капани, като за предпочитане са тези които осигуряват хващането на повече от един екземпляр (сляп кош).
Примамките поставени в капаните и самите капани не бива да се пипат с ръце, а с гумени ръкавици, защото гризачите и особено плъховете подушват миризмата на човека и не влизат в капаните. След употреба капаните се измиват с гореща вода и с четка и като се изсушат се смазват с растително масло, мас или грес. Уловените гризачи се умъртвяват, като се стръскват в чувал или се поставят в съд с вода заедно с капана, а след това се изгарят или закопават.

4.10.2. Химически метод

При масова поява на мишевидни гризачи, най-резултатен в борбата с тях е химическият метод. Химическите средства се използуват под формата на примамки (твърди или течни) и отровни газове. За приготвяне на твърди и течни примамки у нас най-често се прилагат следните препарати:
Цинков фосфид. Той е най-широко прилагания препарат за борба с гризачите. Представлява сивочерен прах, съдържащ 76 % цинк и 24 % фосфор. Във вода не се разтваря, но под въздействието на стомашните сокове на поелия го гризач, цинковият фосфид се разлага като отделя фосфороводород, който предизвиква отравянето. Нормално той се използува в доза 3 % (30 g за 1 kg примамка). За примамка могат да се използуват типов хляб с прибавка на 3 % олио, картофено пюре, животински мазнини, смляно месо, риба, плодове, тиквени или слънчогледови семки, сирене, мляко, които при различни случаи дават добри резултати.
Универсална рецепта за подбора на примамките не може да се даде. Най-правилно е няколко дни преди дератизацията да се поставят различни храни и се проследи кои от тях се приемат в дадения случай най-добре.
Цинковият фосфид е акутна отрова, от която засегнатите животни умират бързо, издавайки предупредителни сигнали. С това се създава безпокойство сред останалата част от популацията, една част, от които напускат помещението. Много често примамката макар и успешно подбрана започва да се избягва, така че не се унищожават всички плъхове.
Той е силна отрова за човека и домашните животни. Поради високата му токсичност (леталната доза за човека е около 300 mg/kg), при работа с цинков фосфид трябва да се използуват противопрахови маски и да се спазват строго правилата за работа със силно отровни средства.
Второто поколение средства за борба с вредните гризачи са кумариновите препарати.Те са бавно действащи антикоагулиращи отрови предизвикват вътрешни кръвоизливи в стомаха, червата, матката, бъбреците и ставите. Предизвикват бавна, имитираща естествената смърт, така че живатните не могат да изработят защитен рефлекс. Приемането многократно на малки дози води до по-сигурна смърт, отколкото приемането на големи дози еднократно. Поради това във всяка дълготрайна точка се поставят не повече от 200 g примамака. Те могат да бъдат приготвяни като твърди, течни примамки или като прах да се посипват отворите на дупките. При прахообразните препарати, отровата полепва по козината и крайниците на гризачите и при почистване с уста попада в стомаха им.
Зимно време не се използват течни примамки, за да не замръзват. Високата им ефективност е съчетана с ниска токсичност по отношение на домашните животни. Такива препарати са томорин, зоокумарин, ратрон-Г, ланират и ракумин.
Днес е създадено ново поколение препарати срещу мишевидните гризачи имащи още по-надежден ефект. 
Особено ефикасни са готовите примамки: ратакс, ланитокс, талон, клерат, сторм, бараки, нурат на база - бромодиолон, бродифакум и др. Те се предлагат на пазара под най-различни формулировки: гранули, топчета, пелети, блокчета, пирамидки и др.  Дозите необходими за причиняване смърта на плъховете са посочени в проспектите на препаратите.
При прилагането на тези примамки отравянето става след поемане на необходимата доза. Отровените животни изглеждат, като болни и не предизвиква безпокойство сред останалите.
Необходимо е предварително да се проследят пътищата на плъховете, да се поставят няколко вида примамки на различни места и след няколко дни да се проследи къде са изядени и къде не, и коя примамака е предпочитана. По този начин се определят дълговременни точки, в които се залагат примамаките. Те се поставят в дървени сандъчета с отвори, за да не се запрашват и да осигуряват спокойствие на гризачите при поемане на примамките. В едно сандъче количеството на примамката не трябва да превишава 200 – 250 гр. Сандъчетата се проверяват през няколко дни и там където примамката е изядена се добавя нова. Операторите, по време на залагане на примамките, трябва да работят с ръкавици, от една страна за лична безопасност и от друга, че гризачите избягват примамки пипани с ръце.

4.10.3. Газова дератизация

Към нея се прибягва, когато примамките не дават задоволителни резултати (много голяма плътност на гризачите) в помещенията, складовете, подподията и други. Тя се извежда с фосфороводород и метилбромид. При извеждане на борба едновременно и срещу складови насекоми и акари, дозите не се променят. При самостоятелна борба срещу гризачите, дозите и експозициите се намаляват 2-3 пъти в сравнение с тези прилагани против складовите неприятели.
За успешно провеждане на дератизацията, същата трябва да се извежда повсеместно на всички обекти по едно и също време. В противен случай гризачите от обектите, в които не е проведена дератизация ще преминат в дератизираните и за кратко време ще въстановят популацията отново в тях.

            4.8.1 Обеззаразяване на зърно в складове 

            Метилбромидът може да се използва за фумигация на зърно и продукция само в складове с много добра херметизация (циментови подове,  тавани, и плътни стени). Освен това преди фумигацията всички врати и прозорци, а така също и всички пукнатини се облепват с натронова хартия. Големите отвари и отдушници се уплътняват с полиетиленово платно. За излизане на обеззаразителите се оставя отворена една врата, която се облепва накрая след приключване на фумигацията.

            В зависимост от обема на склада, фумигацията се извършва или чрез гумен маркуч, който издържа на високо налягане, или чрез поставяне на бутилките с препарата вътре в склада. Преди да бъдат внесени бутилките в склада се проверява изправността на винтилите, т.е. дали при отварянето им газа може да изтича. В склада бутилките се разпределят равномерно с насочени отвори на винтилите към краищата на склада, така че да не засягат намиращите се в склада обеззаразители. По посока на струята се поставят 5 – 6 празни чувала за предпазване на зърното от пряко попадение на течен метилбромид. Обгазването се извършва от 3 – 5  и повече обгазители, снабдени с противогаз с дихател тип “А” кафяв, с цел отварянето на бутилките да приключи за 1 – 2 минути. Един от обеззаразителите ръководи обгазването. 

След 3-5 часа от пускането на газа обеззаразителите с противогаз проверяват с дрегер около прозорците и вратите дали няма “изтичане” на метилбромид. При нужда отвън се херметизира отново.

Доза – 60-70 g/m³ зърново пространство и експозиция 2-3 денонощия.

След изтичане на експозицията обеззаразителите с противогази провеждат дегазацията, като най-напред се отварят вратите и прозорците отвън и след ½ h се влиза в склада и се затварят крановете на бутилите и отварят останалите прозорци.

След като склада се проветри, бутилките се изнасят и претеглят, за да се установи действително изразходваното количество фумигант, защото в бутилките понякога остава неизпръскан метилбромид.

4.8.2. Обеззаразяване на зърно в силозни клетки

С метилбромида могат да се обеззаразят само силозни клетки с добра херметизация. Клетката, която ще се обеззаразява трябва да има отгоре незапълнено със зърно пространство 1,5 - 2 м, за правилно разпределение на метилбромида. За да не се допусне попадане на течен метилбромид по зърното, повърхността се застила с празни чували или полиетилен.

След херметизирането на всички отвори и люка на клетката с полиетиленови платна се пуска метилбромид, чрез маркуч, като бутилката се поставя на кантара за дозиране на необходимото количество.

Дозата е 60 g/m³. Експозиция – 3 денонощия.

Дегазацията се извършва чрез отваряне капаците на люковете на силозните клетки, прозорците и вратите на надсилозното и подсилозното помещение и включване на активната вентилация и аспирация на силоза и продължава 2-5 денонощия. Очистването на силоза от метилбромида се проверява чрез дрегеров апарат. При липса на остатъци от метилбромид се разрешава ползването на силоза.

През време на фумигацията и дегазацията се спира всякаква работа в силоза и се поставят надписи за опасност на вратите и на въжета 30 м от силоза.

При включване към фумигираната клетка на респираторна уретба се използва по-ниска доза – 40 g/m³. Чрез тази установка три пъти по тежкия от въздуха метилбромид активно се примества от ниските в по-високите слоеве на всеки 6 часа. Така през цялата експозиция в междузърновото пространство се поддържа равномерна концентрация, която осигурява 100 - %  ефект срещу всички стадии на складовите вредители.