Insecta Bulgaria

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Борбата с мишевидните гризачи включва редица предпазни мерки, които трябва да залегнат още при проектирането на сградите. Важно условие в борбата с вредните гризачи е изграждането на плъхонедостъпни сгради-складове, хамбари, силозни комплекси. Тук спадат бетонните подове, циментовите прегради, металическите мрежи, скари, запълването на празните места с натрошени стъкла и всички останали мерки, които затрудняват достъпа на гризачите в сградите или лишават проникналите плъхове от спокойни убежища. Плъхонепроницаемост може да се постигне с малко средства при новото строителство, докато при старите сгради струва по-скъпо.
Важно място заемат и общите санитарно-хигиенни мерки, чрез които се ограничават източниците на храна и вода. Правилното съхраняване на храните, премахването на отпадъците и поддържането на изрядна чистота подпомага извънредно много борбата с гризачите.
При висока численост се прибягва до изтребителни мерки - механически и химически.

4.10.1. Механически метод

В борбата с вредните гризачи не трябва да се подценява механическия метод. Макар и най-стар, той и днес може да играе важна роля, особено при по-ниска плътност на гризачите. Добри резултати дават различните видове капани, като за предпочитане са тези които осигуряват хващането на повече от един екземпляр (сляп кош).
Примамките поставени в капаните и самите капани не бива да се пипат с ръце, а с гумени ръкавици, защото гризачите и особено плъховете подушват миризмата на човека и не влизат в капаните. След употреба капаните се измиват с гореща вода и с четка и като се изсушат се смазват с растително масло, мас или грес. Уловените гризачи се умъртвяват, като се стръскват в чувал или се поставят в съд с вода заедно с капана, а след това се изгарят или закопават.

4.10.2. Химически метод

При масова поява на мишевидни гризачи, най-резултатен в борбата с тях е химическият метод. Химическите средства се използуват под формата на примамки (твърди или течни) и отровни газове. За приготвяне на твърди и течни примамки у нас най-често се прилагат следните препарати:
Цинков фосфид. Той е най-широко прилагания препарат за борба с гризачите. Представлява сивочерен прах, съдържащ 76 % цинк и 24 % фосфор. Във вода не се разтваря, но под въздействието на стомашните сокове на поелия го гризач, цинковият фосфид се разлага като отделя фосфороводород, който предизвиква отравянето. Нормално той се използува в доза 3 % (30 g за 1 kg примамка). За примамка могат да се използуват типов хляб с прибавка на 3 % олио, картофено пюре, животински мазнини, смляно месо, риба, плодове, тиквени или слънчогледови семки, сирене, мляко, които при различни случаи дават добри резултати.
Универсална рецепта за подбора на примамките не може да се даде. Най-правилно е няколко дни преди дератизацията да се поставят различни храни и се проследи кои от тях се приемат в дадения случай най-добре.
Цинковият фосфид е акутна отрова, от която засегнатите животни умират бързо, издавайки предупредителни сигнали. С това се създава безпокойство сред останалата част от популацията, една част, от които напускат помещението. Много често примамката макар и успешно подбрана започва да се избягва, така че не се унищожават всички плъхове.
Той е силна отрова за човека и домашните животни. Поради високата му токсичност (леталната доза за човека е около 300 mg/kg), при работа с цинков фосфид трябва да се използуват противопрахови маски и да се спазват строго правилата за работа със силно отровни средства.
Второто поколение средства за борба с вредните гризачи са кумариновите препарати.Те са бавно действащи антикоагулиращи отрови предизвикват вътрешни кръвоизливи в стомаха, червата, матката, бъбреците и ставите. Предизвикват бавна, имитираща естествената смърт, така че живатните не могат да изработят защитен рефлекс. Приемането многократно на малки дози води до по-сигурна смърт, отколкото приемането на големи дози еднократно. Поради това във всяка дълготрайна точка се поставят не повече от 200 g примамака. Те могат да бъдат приготвяни като твърди, течни примамки или като прах да се посипват отворите на дупките. При прахообразните препарати, отровата полепва по козината и крайниците на гризачите и при почистване с уста попада в стомаха им.
Зимно време не се използват течни примамки, за да не замръзват. Високата им ефективност е съчетана с ниска токсичност по отношение на домашните животни. Такива препарати са томорин, зоокумарин, ратрон-Г, ланират и ракумин.
Днес е създадено ново поколение препарати срещу мишевидните гризачи имащи още по-надежден ефект. 
Особено ефикасни са готовите примамки: ратакс, ланитокс, талон, клерат, сторм, бараки, нурат на база - бромодиолон, бродифакум и др. Те се предлагат на пазара под най-различни формулировки: гранули, топчета, пелети, блокчета, пирамидки и др.  Дозите необходими за причиняване смърта на плъховете са посочени в проспектите на препаратите.
При прилагането на тези примамки отравянето става след поемане на необходимата доза. Отровените животни изглеждат, като болни и не предизвиква безпокойство сред останалите.
Необходимо е предварително да се проследят пътищата на плъховете, да се поставят няколко вида примамки на различни места и след няколко дни да се проследи къде са изядени и къде не, и коя примамака е предпочитана. По този начин се определят дълговременни точки, в които се залагат примамаките. Те се поставят в дървени сандъчета с отвори, за да не се запрашват и да осигуряват спокойствие на гризачите при поемане на примамките. В едно сандъче количеството на примамката не трябва да превишава 200 – 250 гр. Сандъчетата се проверяват през няколко дни и там където примамката е изядена се добавя нова. Операторите, по време на залагане на примамките, трябва да работят с ръкавици, от една страна за лична безопасност и от друга, че гризачите избягват примамки пипани с ръце.

4.10.3. Газова дератизация

Към нея се прибягва, когато примамките не дават задоволителни резултати (много голяма плътност на гризачите) в помещенията, складовете, подподията и други. Тя се извежда с фосфороводород и метилбромид. При извеждане на борба едновременно и срещу складови насекоми и акари, дозите не се променят. При самостоятелна борба срещу гризачите, дозите и експозициите се намаляват 2-3 пъти в сравнение с тези прилагани против складовите неприятели.
За успешно провеждане на дератизацията, същата трябва да се извежда повсеместно на всички обекти по едно и също време. В противен случай гризачите от обектите, в които не е проведена дератизация ще преминат в дератизираните и за кратко време ще въстановят популацията отново в тях.