Insecta Bulgaria

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ ВРЕДИТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Влажната дезинсекция с инсектициди се прилага за обеззаразяване на празни складове, навеси, площадки и превозни средства, като се напръскват с работния разтвор добре обектите отвътре и отвън. Изразходват се по 0,5 l на 1 m² складова площ, а отвън 1 l/m². За влажна дезинсекция особено подходящи, поради високата си ефективност и по - слаба отровност, са препаратите на база ДДВФ / нуван 50 ЕК, ДДВФ – 50 ЕК/ в концентрация 0,3 – 0,6 % или нуван 100 ЕК – 0,15 – 0,3 %  при разход 200 cm² работен разтвор на 1 m³. Ниската концентрация се използва за борба с всички складови неприятели с изключение на житната гъгрица, която е най-устойчива и изисква по-високата концентрация. Тези препарати са много подходящи за влажна дезинсекция, понеже действат не само контактно, но и фумигационно чрез парите си.

            За влажна дезинсекция на празни складове и помещения могат да се използват и инсектицидите: актелик – 50 ЕК, агрия 1050, байтион /волатон/ - 50 ЕК в концентрация 0,2 %; релдан 50 ЕК, сатисфар 50 ЕК - 0,3 % или сумитион 100 ЕК – 0,1 % и разход 0,5  l работен разтвор на 1 m². Тези препарати могат да се използват и в складове с по лоша хермитизация за разлика от тези на база ДДВФ, като се внимава да не остават ненапръскани участъци в помещенията, понеже в по-голямата си част действат контактно.                     След обеззаразяване  складовете се държат затворени 2 - 3 денонощия, а след това се проветряват в продължение на 15 – 20 дни. Преди внасяне на зърно от новата реколта пода се почиства добре, а при необходимост може да се измие.

            Варосването на складовете трябва да се извършва винаги след влажната дезинсекция на същите и то не по-рано от 14 дни на нейното извършване, тъй като варовия разтвор неутрализира инсектицидите. Целта е със своето персистентно действие инсектицидите да действат коствено на излизащите от укритията или от места в близост до склада нови насекоми и да ги унищожават в продължение на  10 - 15 дни след третирането.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

           4.1. Обекти и средства за фумигация и дезинсекция  - На фумигация или дезинсекция с метилбромид, фосфороводород или други силно действащи отровни вещества /СДОВ/ подлежат складове, силозни комплекси, зърно и продукция  заразени със складови неприятели.

            Необходимостта от фумигация или дезинсекция на даден обект, зърно или продукция се преценява от технолога на предприятието, консултант ентомолог, и ръководителя на дезинсекционните работи.

            4.2. Подготовка на обектите за дезинсекция

            Преди дезинсекция на обекта, независимо по какъв начин ще се извършва тя, се прави неговото основно механическо почистване.

            4.2.1. Подготовка на складовете

            Преди прибирането на зърното от новата реколта, складовете трябва да се ремонтират и почистят. Целта на ремонта е затварянето на всички дупки и цепнатини по стените на пода, подмяна на счупените керемиди и стъкла, което ще предпази храните в бъдеще от овлажняване и повишение на температурите. Всички дупки, направени от мишките и плъховете се затварят със смес приготвена от 10 части цимент и една част счукано стъкло. Преди запушването в тях се поставят отровни примамки.

            След приключването на ремонта се пристъпва към основно механическо почистване на склада. Измитат се праха, паяжините, остатъците от ремонта и старите храни. Най – старателно трябва да се почистват таваните, стените, гредите, преградите, редлерите и корнизите. Особено внимание се обръща на почистването на шахтите, каналите на активната вентилация и дървените капаци, където се намират най – голямо количество остатъци от зърно, насекоми и прах. Почистеният склад се измива основно, механизирано.

            Едновременно със складовите помещения, щателно механически се почистват и всички помощни помещения и устройства свързани със склада, а също така цялото оборудване от веялки, семечистачни машини, триори, транспортни средства, зърносушилни, амбалажи и други съоръжения, в които се натрупва зърно и отпадъци и са сериозен източник на зараза за новата реколта.

            След механическото почистване на складовете отвътре се пристъпва към тяхното почистване отвън. За целта се измиват стените и територията на 5 m. от склада. Почистват се тревата и отпадъците от стари храни. Събраните при почистването отпадъци се изнасят от складовете и прилежащите помещения и др. в плътни опаковки, без да се разпиляват и се заравят в земята на не по – малко от 1 m.дълбочина, далече от третираните обекти.

            4.2.2. Подготовка на силозите

            Силозите, зърносушилните и другите механизми се почистват, като най–напред се изпускат всички зърнени остатъци. За целта се задвижват на празен ход механизмите за 10-15 мин., като се включва и аспираторната система при отворени горни люкове и долни изпускатели. След това щателно се почистват силозните клетки, бункерите, измервателните устройства, зърночистачното оборудване, сушилните шахти, дифузьори, тръбопроводи, глави и пети на елеватори, шнекови тръби, ленти на елеватори и транспортьори, самотеци, вентилатори, прахоуловителни камери, филтри, циклони и други. Голямо внимание трябва да се обърне на изпускателните конуси, стените, подовете, таваните, прозорците на всички силозни помещения, сушилните, зърночистачните и други помощни помещения.

            4.3. Херметизация на помещенията

            Всички складове и помещения, на които се извършва влажна дизинсекция, трябва грубо да се херметизират. За целта вратите и прозорците се затварят, счупените стъкла или други отвори по стените се запушват с шпертплат, картон или полиетилен.

            При подготовка на обекта за газова дезинсекция, херметизацията се извършва особено щателно, при което се запушват всички, даже и малки пукнатини, през които е възможно “изтичане” на газа. За целта се облепят с натронова хартия прозорците и вратите и всички малки пукнатини по стените и тавана.

            Във фуражните заводи, мелниците, силозите и др., вентилационни тръби излизащи навън се завързват с полиетиленово платно. По същия начин се херметизират и другите излизащи навън отвори. Състоянието на херметизацията задължитено се проверява непосредствено преди  фумигацията, а така също се следи за нея през време на експозицията. Образувалите се пукнатини се замазват.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

            Към тези мерки спадат: сушене, почистване, охлаждане, проветряване на зърното и неговите продукти. С тях се цели главно да се предпазват зърното и материалите от заразяване със складови неприятели, като се създават условия неблагоприятни за тяхното развитие. Някои от тях имат изтребително значение / високите и ниски температури /, а чрез други се отстраняват самите неприятели.

            3.1. Почистване на заразеното зърно

            То се извършва за механическо отстраняване на неприятелите, намиращи се и развиващи се извън зърното. Почистването, когато се прави в топло време, снижава само заразата. Почистването при минусови температури довежда до охлаждане на зърното и създава условия за умъртвяване на насекомите.

            Почистване на зърно в топло време се прилага и когато трябва да се премахнат чуждите примеси – плевели, слама, пръст, които са носители на по-висока влажност. То може да се приложи и в случайте, когато предстои реализация на храни по предназначение в близко време и искаме да намалим заразата от складови вредители. За целта се използват различни зърночистачни машини, при максимална скорост на въздушния поток в работните зони на пневмосепарационните канали. Ако зърното е нападнато от гъгрици, ръждиво-червен зърнов бръмбар и брашнен бръмбар и акари ще се използват сита с продълговати отвори, широки - за пшеницата – 1,5 – 1,8 mm, за ръжта – 1,4 – 1,7 mm, за ечемика – 2,0 – 2,2 mm. При по-едри насекоми, като тъмният брашнен бръмбар, гъсениците на молеца по сушените плодове и други се използват телени сита с отвори непропускащи тези насекоми. Натоварването на зърночистачните машини на 1 cm ширина на ситото и 1 cm дължина на пневмосепарационните канали е от 30 до 50 kg в минута. Почистването да става на площадки вън от склада. Само по изключение може да се извърши в склада, като зърночистачните машини се поставят срещу вратите, за да се издухват отпадъците и неприятелите навън в прахоуловители.

            Очистеното зърно при топло време се поставя в друг обеззаразен склад или ако е в същия /при студено време/ - на 6 – 8 m разстояние от непочистеното зърно.

             Отпадъците с неприятелите се събират в плътни опаковки. Годните за изхранване се обеззаразяват за фураж, а негодните се унищожават чрез изгаряне или закопаване на дълбочина не по-малко от 1 m.

            През време на работа ситата се почистват, за да не се задръстват, а след приключването и зърночистачните машини, прахоуловителите, инвентара и площадката се почистват и обеззаразяват.

            3.2. Сушене на зърно заразено със складови неприятели

            Високите температури намаляват относителната влажност на зърнените запаси и убиват насекомите и акарите.

3.2.1. Сушене в зърносушилни – В тях се суши само продоволствено, фуражно и с техническо предназначение зърно с висока влажност, или за унищожаване на складовите неприятели. Забранено е сушенето в тях на семенен материал, защото може да се повреди кълняемоста на семената.       

Сушенето става при температурен режим максимално допустим за тези храни указани в Инструкцията по сушене на продоволствено и фуражно зърно и експлоатацията на зърносушилните, за да не се допусне влошаване на качеството на зърното.

 Да се обезпечи равномерно нагряване на зърното в сушилната камера – зърното да престои не по - малко от 30 минути в зоната на въздействие на топлоносителя.

След установяване на режима на сушене на всеки час се вземат проби за установяване степента на просушаване и смъртността на заразата.

            3.2.2. Сушене на слънце – За тази цел се използват специални асфалтови площадки в места, които се огряват от слънцето през по-голямата част от деня. Дебелината на пласта не трябва да бъде по-голяма от 10 – 15 cm.

За увеличаване на облъчваната повърхност пластът се набраздява успоредно на слънчевите лъчи. Най-малко през 30 минути трябва да се преобръща. В таблица 1 е дадено времето за което загиват най-устойчивите стадии на икономически важните складови насекоми при високи температури.

                                                                                           Таблица 1

 След просушаването зърното се почиства през зърночистачни машини, за да се отстранят умъртвените насекоми и да се охлади зърното.

3.3 Охлаждане на зърнените запаси.

            При понижаване на температурите под оптималните се забавят жизнените процеси на насекомите и акарите /те са пойкилотермни животни/, намалява се или спира размножаването им. Ако се въздейства с температури под 0^о С те биват умъртвявани.

            Охлаждането се извършва по два начина: пасивно – чрез проветряване на складовете през зимата и активно – с помоща на стационарни или подвижни вентилационни установки, прекарване на зърното през зърночистачни машини, веялки, транспортьори и др.

            Най-ефективно е охлаждането с помоща на стационарните установки за активно проветряване. Охладените зърнени храни запазват ниските температури за дълго.

            При охлаждане на храните трябва да се знае устойчивостта на складовите насекоми и акари на ниските температури дадени в таблица 2.

                                                                                             Таблица 2

Трябва добре да се знае, че активното вентилиране на зърнените запаси трябва да се извършва в сухо и студено време, като разликата в температурите в зърновия пласт и външните температури да е не по - малка от 10^о С. Вентилиране не се предприема в дъждовно и мъгливо време. В противен случай може да се вкара атмосферна влага в междузърновото пространство и това да предизвика процеси на самозагряване в складирания зърнов насип.

Дебелината на зърновия насип трябва да бъде съобразена с мощността на вентилаторите и въздушния поток да преминава през целия зърнов слой.

- Отговорни лица за своевремено провеждане на физико-механическите мерки за борба със складовите насекоми и за резултатите от тях са: заместник директора, главния инженер и началника на технологичната лаборатория на предприятието.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Методите за установяване на скритата зараза са няколко:

 1.Метод на биологично доотглеждане на скритата зараза до имагиниране на възрастните вредители, след което се отчита видовия състав и количеството насекоми от всеки вид. Става в термостати при температура и отн. влажност на въздуха оптимални за складовите насекоми.

2.Метод на разрязване на зърна. От средната проба зърно без подбор се вземат 50 цели зърна и се разрязват със скалпел по дължината на браздата. Добре е да се направят три повторения. Установява се наличиено на живи ларви, какавиди или току що имагинирали възрастни. Методът е трудоемък и не дава възможнаст да се определи точно от кой вид е заразата.

3.Метод на оцветяване -  Основава се на оцветяване на местата, където гъгриците са снесли яйцата си. От общата проба се вземат по 15 g чисто зърно без да се избира. То се поставя в мрежичка и се потапя за 1 min в чаша с вода при темпепратура 30^о С. След това мрежичката с обследваното зърно се пренася за 20 – 30 sec в  1 % -ен свежо приготвен разтвор на калиев перманганат. При това ямичките се оцветяват в тъмен цвят и са с размер 0,5 mm. При необходимост от съхраняване на такава проба за по-дълго следва фиксация в разтвор от сярна киселина 1 % и водороден прекис 3 %, зърното придобива естествения си цвят, а фиксираните места на яйцеснасяне остават оцветени тъмно.

 При фасула скритата зараза от фасулев зърнояд се определя като 100 зърна се потапят в растително масло. След 10 min местата където ларвата се е вгризала в обвивката на зърното поради проникване на маслото се отбелязват с ореол.

При грахът оцветяването на мястото на вгризването става с 1 % -ен разтвор на йод в калиев йодид. В 10 g калиев йодид разтворен с малко вода се добавя 5 g кристален йод. Съдържанието на съда се разклаща до пълното разтваряне на йода. След 1 – 1,5 min 50 зърна грах поставени в мрежичка се потапят в разтвора за 30 sec. След като се извади мрежичката, зърната се промиват на течаща вода и се преглеждат. Входните отверстия на ларвите са оцветени с черен цвят.

4.Метод на химическа индикация. - Принципно методът се заключава в това, че част от инспектиранато зърно се смачква на преса между две хартиени ленти напоени с нинхидрин. Зърната, в които е имало насекоми вследствие на съдържанието на амино киселини в телесната им течност предизвикват пурпурно оцветяване на лентите. На тази база има създадени прибори. Недостътък на метода е, че не може да се определи видовия състав на скритата зараза.

5.Ренгеноскопически метод. При храненето си вътре в ендосперма на зърното ларвите отделят извержения, кожички и ситно смлини частици. Такова зърно облъчено на ренгенографска плака със съответна енергия на лъчите контрастно в тъмно оцветява плаката, там където са отложени тези извержения. Недостатък е че не може да отличи живите от мъртвите екземпляри. В практиката има създадени подвижни ренгенографски апарати.

6.Акустически метод – Принципът на действие се състои в това, че механическите вибрации на насекомото вътре в зърното при неговото движение или хранене, се улавят от чувствителни датчици и се преобразуват в електрически сигнал. След усилване няколко хиляди пъти сигналът се подава на динамичен телефон и в слушалките се чува характерен шум. За съжаление характерната честота при всички насекоми със скрит начин на живот е приблизително 1,5 kHz и не може да се установи точно вида. В практиката има внедрени акустични прибори.  

            - Лицата отговорни за провеждане на обследванията на обектите за заразеност от складови вредители се явяват заместник директора, началниците на производствени обекти или складове и началникът на лабораторията на предприятието.

          Обследването на обектите в порядъка на контрола се прави от дежурните лаборанти.

            - Резултатите от обследването на заразеността заедно с тези от температурата и влажността на зърното се регистрират в дневника за лабораторни анализи.

            - Зърно пристигащо с морски съдове или ж.п. вагони преди разтоварването се обследва от началника на производствената лаборатория, в присъствие на карантинните инспектори. При необходимост от мероприятия за дезинсекция при обследването трябва да присъства и ръководителят на  дезинсекционните работи.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Методи за определяне на заразата

          Заразата от складови вредители на територията / двора / се определя, като се преглеждат и анализират средните проби от различни участъци разпиляни зърна, смет, почва с органични остатъци и прах. Пробите се вземат от участъци, отстоящи на 5 метра от помещенията, а също от места, където се почиства зърно за съхранение и от забелязаните отпадъци и органични остатъци.

            На празните складове и навеси се преглеждат, стените, пода, стълбовете, врати, прозорци, греди, приемни бункери и разтоварища, долни и горни галерии, транспортни канали, решетки и канали за активно вентилиране, а също така събраните остатъци, прах и отпадъци от различни места на склада, пукнатините в стените, пода, стълбите и други.. Измерва се дължината на участъците, от които са смитани зърновите остатъци и прахта. Намереното зърно и прах се анализират и се отчита заразата на 1 линеен метър.

            В складаве с храни, успоредно с вземане на проби от храните съгласно БДС, се обследват стените, стълбовете, гредите, первазите, прозорците, транспортното оборудване и намерените в тях остатъци се анализират.

            В силозните комплекси, се прави най-щателен преглед на всички помещения, силозни клетки, подсилозни и надсилозни галерии, транспортни и зърночистачни механизми, технологическо, измервателно и аспирационно оборудване, обезпрашителни бункери и др, като се анализират събраните отпадъци от зърно и продукция за всеки обект и помещение по отделно.

            Поточни линии, подвижни зърночистачни машини, транспортьори, товарачи и разтоварачни механизми, а също и други подвижни машини и инвентар се проверяват, като грижливо се оглеждат външните и вътрешните повърхности на машините и механизмите и се анализира събрания материал.

            Празните чували за насипване на зърно и зърно-продукти се проверяват, като от всяка партида до 500 чувала се вземат 6 %, над 1000 броя – 3 %. Взетите чували се преглеждат от вън и вътре, като се обръща по-голямо внимание на шевовете или местата на слепване, след което се стръскват над чист найлон, а събраният материал се анализира.

            Заразеността на зърното със складови неприятели се определя в средни проби, събрани от партиди зърно, в съответствие с действащите стандарти на методите за определяне качеството на зърното, брашната и фуражите.

            - Заразеността на зърно, съхранявано в складове се определя по средни проби събрани от целия склад, ако в него не са установени огнища на самозагряване. Ако има наличие на огнища на самозагряване, освен средната проба от склада проби се вземат и от тези сектори в зърновия куп с размери 10 х 10 m. Във всеки сектор пробите се вземат от три слоя при височина на насипа над 1,5 m: от повърхностние слой - на дълбочина 10 cm, от средния – по средата на насипа и от долния слой – до самия под. При височина на насипа до 1,5 m образци се вземат от повърхностния и долния слой.

           - В силозните клетки средните проби се вземат от върха на клетката на достъпна дълбочина от три височини и отделно за всяка клетка.  По време на изпускане на клетките от потока зърно през 20 минути, след което се сформира средна проба.                                                 

           Всяка проба се анализира отделно за наличие на складови насекоми.

            - Във вагони и камиони заразата се определя в проби от цялото количество зърно събрани шахматно с етапна сонда. От кораби и баржи образците се събират от всеки трюм поотделно.

            - При определяне на явната форма на зараза на зърното се установява количеството и видовия състав на вредителите, намиращи се в междузърновото пространство. При това се има в предвид, че явна зараза може да се установи от всички видове складови насекоми и акари нападащи зърното.

            Насекомите обитаващи в междузърновото пространство, се отделят чрез ръчно или механизирано пресяване на осреднените образци проби през двойно сито. Горното сито трябва да е с отвори  Ø 2,5 mm, а долното - Ø 1,5 mm.

            При ръчното пресяване задоволително отделяне на насекомите и акарите от 1 kg средна проба се получава при сеене в продължение на 2 минути при интензивност 120 кръгови движения в минута.

            Могат да се ползват и механизирани апарати за отсяване (ПОЗ – 1, ПОЗ - 3) в проспекта, на които е записан режимът на работа за усигуряване на надежден резултат.

            - Определяне на скритата зараза. – В своето онтогенетично развитие само ограничен кръг насекоми, вредители по зърнените запаси имат т.н. скрит начин на живот (скрита форма на зараза). От най-често срещаните складови насекоми у нас такива са: оризовата и житната гъгрици, зърновия бръмбар и зърновия молец, фасулевия и грахов зърнояди. При тези видове ларвното и какавидно развитие и час от живота на възрастното протичат вътре в ендосперма на зърното.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Източници на зараза от складови неприятели

          Своевременното откриване на  неприятелите по складираните зърнени запаси, препоръчването на профилактични или изтребителни мерки за борба с тях могат да се осъществят само при отлично позноване на видовете насекоми, познаване на местатата на обитания и потенциалните източници на заразяване на зърното и зърнопродуктите.

            Някои видове неприятели по складираните зърнени запаси (плоскотелки и чернотелки) обитават и в природни условия, като водят хищтнически начин на живот, укриват се под кората на дърветата или други укрития от където в топло време могат да прелетят или пропълзят в складовете.

            Едни от важните източници на зараза са партидите зърно, постъпващи от складовете на частните фермери и кооперации.

            Оризовата гъгрица, ръждиво-червеният зърнов бръмбар, фасулевият зърнояд и зърновия молец нападат зърното на полето още на класа или кочаните и заразата от тях може да постъпи с пребираното за съхранение зърно без в него да се открива явна зараза.

            Повечето от представителите на акарите по складираните храни и някои насекоми живеят в дупките на гризачите и в гнездата на синантропните птици. За тяхното разселване в зърното и продукцията способстват мишките, плъховете и птиците.

            Вносните товари и необеззаразените след разтоварването трюмове на кораби или  ж. п. вагони могат да бъдат източник на разселване на най-опасните карантинни вредители.

            Лятната активност на насекомите (голяма част от насекомите при по- високи температури летят) може да способства преминаването на насекомите от един склад в друг.

            Неправилното манипулиране със заразеното зърно в самите зърносъхраняващи предприятия може да способства за тяхното разселване. В частност, размесването на заразеното зърно в транспортните комуникации вътре в силозите или от склад в склад способстват за заразяването на целия силоз или група складове.

            Сред другите източници на заразяване на зърното и зърнопродуктите могат да бъдат необеззаразените харнилища, площадки прилежащи към територията, зърносушилни, редлери, шахти, поточни линии, зърночистачни машини, лабораторен и работен инвентар, чували, бризенти, превозни средства и др.

            Откриването на насекомите в местата на възможните техни резервации и особено ранната диагностика на заразеното зърно и зърнопродукти със складови насекоми се явява необходимо условие за своевременно организиране на борбата с тях, докато насекомите и акарите не са успели да нанесат сериозни загуби.

2.2. Обекти и срокове за обследване 

          На системна проверка за складови неприятели подлежат следните обекти от научно, оперативно и бизнес значение: складове, силози и прилежащите им работни помещения, контролни лаборатории, територията, техническото и транспортно оборудване, превозни средства, инвентар, чували, бризенти и други с цел своевременно откриване на заразата.

 -Територията на складово - силозните  бази се обследва през топлия сезон 1 път месечно.

 - Празни складове, силози, площадки и прилежащата им територия – след всяко освобождаване и преди запълване с зърно.

-Складовете и силозите пълни с храни и друга продукция се преглеждат при приемане и отпускане на храни, а през време на съхранението съгласно инструкцията за съхранение на продоволствено и фуражно зърно, маслодайни семена и млевни продукти, както следва:

- Продоволствено и фуражно зърно, при температура

- над 15^о С – 1 път на 10 дни

- от 15 до 5^о С – 1 път на 15 дни

- под 5^о С – 1 път на 1 месец

при всяко приемане и отпускане на партиди зърно

 - Царевица за продоволствие и фураж

не по - рядко от два пъти в месеца

при всяко приемане или отпускане на партиди

- Семена за посев, влажност до 15 %, при температура

- над 10^о С  - 1 път на 10 дни

- от 10 до 5^о С  - 1 път на 15 дни

- под 5^о С – 1 път на 20 дни

- Семена за посев, влажност над 15 %, при температура

- над 10^о С  - 1 път на 5 дни

- от 10 до 5^о С – 1 път на 10 дни

-под 5^о С - 1 път на 15 дни

           - Силози със зърно – Както зърното в складовете и при приемане или отпускане на партиди зърно.

           - Зърнопочистващите машини, зърносушилни, транспортни и други механизми, складов и лабораторен инвентар  - преди и след работа с всяка партида зърно, продукция или отпадъци.

          - Превозни средства – вагони, камиони, каруци, кораби и други - преди товарене и след разтоварване.

            - Чували, бризенти, полиетилени, и друг складов инвентар - преди и след използване.

            Отговорни за обследването на обектите са зам.директорът и началникът на технологичната контролна лаборатория.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

1. УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ СКЛАДОВЕТЕ, СИЛОЗНИТЕ КОМПЛЕКСИ, ИНВЕНТАРА  И ТЕХНИЧЕСКОТО ОБОРУДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ЗЪРНЕНИТЕ ЗАПАСИ.

Т е р и т о р и я т а
          
          Територията около складовете, силозните комплекси, да се почистват редовно от отпадъци, сено, слама, разпиляно зърно и други. Тревата и плевелите трябва редовно да се премахват механично или чрез третиране с подходящи хербециди. Отпадъците да се събират в бетонни шахти или метални контейнери затварящи се добре, за да са недостъпни за мишевидните гризачи и мухи и после да се унищожават.
 Забранява се натрупването в двора на строителни материали, отломки, бракувани машини и други странични предмети.

Складове, силози и други производствени обекти, оборудване и инвентар

  - Складовете и силозите за съхранение на зърнени запаси и селскостопанска продукция и другите производствени обекти трябва да са сухи, проветриви и изправни. Те не бива да се строят на терен с висока подпочвена вода. Стените да са гладки и без пукнатини. Подподията са нежелателни, когато има такива, те трябва да са сухи, проветриви, с равна повърхност, достъпни за наблюдение и дезинсекция. Вратите и прозорците да се затварят и да имат металически или други мрежи, възпрепятстващи проникването на птици, пеперуди и летящи или пълзящи твърдокрили насекоми.
 - Машините, съоръженията и транспортните механизми към складовете и силозите да се поддържат чисти от прах и разпиляни храни.
 - При изпразване на складовете и силозите, сушилните и другите съоръжения да се почистват щатално механически и при нужда да се дезинфекцират. Забранено е прехвърляне и внасяне на зърнени храни в необеззаразени складове и върху старо зърно.
 - Всички складове, силозни помещения, агрегатни кули и силозни клетки системно се почистват от прах, отпадъци и разпиляно зърно. Не се допуска оставянето в работните помещения и складове на подменени повредени машини и агрегати или части от тях. Поне веднъж годишно трябва да се извърши основно почистване и дезинфекция.
 - Покривите на складовете и надсилозните помещения трябва да са изправни и да не позволяват течове или навявания от дъжд и сняг.

- Чувалите, бризентите и друг помощен инвентар се съхраняват в отделно специално помещение, като системно се почистват и периодически се обеззаразяват.                                                                                                                                               - Превозните средства също  се поддържат чисти, а при превозване на зърнени храни се обеззаразяват.