Insecta Bulgaria

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Клас млекопитаещи – Mammalia

            Разред гризачи – Rodentia

            Семейство Мишевидни гризачи – Muridae

            Плъхове - Rattus

            - С и в  п л ъ х  - Rattus norvegicus Berk. -  Разпространен е повсеместно. За негова родина се счита Юго-Източна Азия.

            Дължината на тялото на сивия плъх без опашкота достига до 25 cm, дължината на опашката е винаги по-малка от дължината на тялото и достига до 22 cm (Фиг. 27, а). Цвета на козината варира от сива до ръждиво-кафява. На задните лапи между палците има зачатък на ципа. Плъховете обитаващи в помещенията се развиват целогодишно и имат 4 – 5 поколения, по 5 – 20 приплода всяко. Младите плъхове след 4 месеца са годни за размножение. Женските избират скрити места за гнездене. Присъствието на плъхове в помещението се забелязва лесно по изверженията които оставят и по характерните следи добре забелязващи се на запрашени повърхности.

            Сивият плъх е всеядно животно. Най-активен е през ноща. Обитава ниските етажи на постройките. През деня се крие в дупките или под подовете и се среща само ако търси храна или вода. В денонощието един плъх изяда средно до 25 g зърно. Много хитро животно и почти няма препятствия и прегради които не може да преодолее. Изключително предпазливо подхожда към отровните примамаки.

- Ч е р е н  п л ъ х  -  Rattus  rattus  L. – Различава се от сивия плъх с относително по-малкия размер на тялото. Дължината му дотига до 20 cm. Дължината на опашката е равна или по-голяма от дължината на тялото – до 23 сm. Няма ципа между палците на задните лапи. Цвета на козината е от черен до чернокафяв. (Фиг. 27, б)

            Черният плъх добре лази и свободно се предвижва и по повърхността на вертикалните стени, и за разлика от сивия плъх заселва всички етажи. Скрива щателно местата на гнездене. Обикновено заселва тези постройки където няма конкуренция на сивия плъх.

            Може да развие в затоплените помещения три поколения в годината. Женската ражда  по 6 – 8 малки. Черният плъх живее три години.

Мишки – Mus (Apodemus)

- Д о м а ш н а    м и ш к а   -  Mus musculus L. Разпространена е повсеместно. Дължината на тялото и е 8 – 9 cm, толкова дълга е и опашката.

Козината и е тъмносива или пепелява. 

            Продължителността на живот на домашните мишки е до три години. Женската започва да дава потомство на възраст 45 – 60 дни. Развива пет поколения годишно в неотоплените и до 10 поколения в отоплените помещения. Към храната е непретенциозна. Храни се с всевъзможни продукти от растителен и животински произход и не е претенциозна към условията на живот. Унищожава 2,5 – 3 g зърно на ден. Присъствието и в помещенията се усеща по спицифичната миризма. Обитава всички етажи на помещенията. Рядко съжителства със плъхове. За разлика от тях не е така предпазлива и отровните примамки са по ефикасни срещу нея.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Семейство Огневки - Pyralidae  -  Огневките се отличават от молците с по големите си размери. От това семейство в нашата страна икономическо значение имат четири вида:

С и в   б р а ш н я н  м о л е ц  - Ephestia küchniella Zel.. (Фиг.23). Разпространен е повсеместно. Целият му живот е свързан със складовете и работните помешения и бордата с него има бизнес значение. Обитава: мелници, преработвателни предприятия и по- рядко складовете със зърнени запаси.

Дължината на тялото на пеперудата достига до 14 mm. Размахът на крилете до 27 mm. Цветът на предните крила е пепеляво-сив със оловен блясък. Рисунъкът на крилата е слабо очертан. Задните са светли с по - тъмно очертание по края. Възрастната гъсеница достига до 25 mm.

Женската пеперуда снася от 300 до 560 яйца. Благоприятна температура за развитие на сивия брашнян молец е 26^о С, при която развитието на едно поколение приключва за 36 - 50 дни. Видът не се развива под 10^о С, а горният праг на развитието му е 35^о С. Гъсеницата силно оплита с паяжина храните в местата където се храни и ги замърсява с изверженията си.

- М о л е ц   п о   с у ш е н и т е   п л о д о в е – Plodia interpunctella Hübn (Фиг. 24).

Разпространен е в страните с топъл климат у нас повсеместно. От представителите на огневките той е най-опасният и вреден молец по складираните зърнени запаси.

            Дължината на тялото на пеперудата достига до 9 mm. Размахът на крилете до 20 mm.Предният чифт крила са значително по-тесни от задните. Отличава се с характерен рисунък на предните крила, основната ⅓ на които е сивожълта рязко преминаваща към края в ръждиво-охрен цвят с две тъмно-кафяви ленти.

            Женската снася до 400 яйца. Оптимална температура за развитието на вида се счита 24 – 30^о С, при която едно поколение се развива за 36 – 55 дни. Гъсениците се хранят с хранителните продукти и ги оплитат в паяжини. При масово нападение на зърновите купове върховете са покрити като с коприна. Първоначално те изгризват зарадиша, след това и ендосперма на зърното. През есента една част от тях диапаузират.

            Т ю т ю н е в  м о л е ц (зърнова, какаова, шоколадена огневка) – Еphestia elutella Hübn. (Фиг.25). В нашата страна е разпространен основно в складавете със суров тютюн. Сравнително по-рядко се среща в складове с билки, складавете на шоколадовите фабрики и в складираните зарнени запаси.

            На външен вид пеперудата наподобява сивия брашнян молец и често се бърка с нея. Пеперудата е по-дребна – до 8 mm. Размахът на крилата достига до 17 mm. Предните крила са сиво пепеляви със светли полоси завършващи с тъмни люспици. Задните крила са мръсно-сиви. Дължината на възрастната гъсеница достига до 16 mm.

            Пеперудата живее 13 – 16 дни и през това време снася до 280 яйца. Най-благоприятна за развитието на вида е температурата от 28 до 30^о С. От всички огневки този вид проявява най-голяма склонност да изпада в диапауза. Повредите при нападение на зърнените запаси приличат на тези при предходния вид.

            От това семейство у нас се срещат  още :     п ъ с т р и я   б р а ш н я н   м о л е ц – Pyralis farinalis   L.  и   с у х о ф р у к т о в и я   м о л е ц  -  Ephestia cautella Wik.(Фиг. 26) 

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Разред  пеперуди – Lepidoptera. Видовото разнообразие на този разред е огромно. В складовете обаче са се адаптирали видове само от три семейства:

            Семейство Истински молци – Tineidae

            - Ж и т е н   м о л е ц -Nemapogon granellus L.(Tinea granella L.).(Фиг.21) Разпространен е във всички страни по света. В нашата страна е най-често срещания вид от това семейство.

Дължината на тялото на пеперудата достига до 10 mm, а размахът на крилата 15,5 mm. Женската пеперуда снася до 160 яйца свободно по зърното.

Вреден стадий се явяват гъсениците, които още в първа възраст се хранят интензивно със зърно и нанасят вреди със значение за бизнеса. Те прогризват бразди в зърната, като преминават от едно на друго и ги оплитат в паяжина и образуват големи топки.

Оптималната температура за развитието на житния молец е от 24–26^оС. При масово намножаване житния молец представлява голяма опасност за складираното зърно.

Семейство Ресничести молци - Gelecheidae 

- З ъ р н о в  м о л е ц – Sitotroga cerealella Oliv. (Фиг. 22). Разпространен преимуществено в по-топлите страни. В нашата страна е опасен вредител по зърнените запаси.  Тези вредители нападат зърнено житните култури още на полето на класа или кочаните по време на восъчната им зрялост. В складовете се развива много добре.

Дължината на тялото на пеперудата достига до 9 mm, а размахът на крилете до 19 mm.. Цветът на пеперудата е сламесто жълт почти се слива със зърното. Възрастните гъсеници достигат дължина до 7 – 8 mm.

Женската пеперуда снася през живота си до 150 яйца, като ги залепва по зърната. Излюпената гъсеница прогризва обвивката на зърното там където е залепено яйцето, и се вгризва в ендосперма. Там тя се развива до какавидирането, като преди това изгризва в обвивката кръгло капаче залепено с паяжина, през което по-късно имагинира пеперудата. Във всяко зърно се развива по една гъсеница. Понякога в царевичните зърна се наблюдават и до три гъсеници. Продължителността на развитие на едно поколение при блатоприятни условия (25 – 26^о С) протича за 25 – 35 дни. В южните части на страната може да развие 2 поколения. В складовете зърновият молец попада заедно със зърното заразено още на полето.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

- Семейство Зърнояди – Bruchidae  - Семейството на зърноядите е едно от най-многочислените в разреда на твърдокрилите бръмбари. В света са регистрирани над 900 вида. Икономическо значение имат около 12 вида.

            Ф а с у л е в и я   з ъ р н о я д  –  Acanthoscelides obtectus  Say.(Фиг. 19)

            Видът има широк ареал на разпространение. В нашата страна първо се появявя по Северното Черноморско крайбрежие и дълго време беше обект на вътрешно-карантинни мерки. Днес тези вредители са повсеместно разпространени.

            Тялото на бръмбара е с удължено –овална форма, оцветено медно-кафяво и покрито със жълто-зелени власинки. По елитрите има продълговати петна от светлосиви власинки. Дължината на тялото на бръмбара е до 5 mm. Женските са по-едри от мъжките почти два пъти.

            Най-благоприятни за развитието на фасулевия зърнояд са температурите от 23 до 30^о С и отн. влажност на въздуха 80 – 90 %. Долния праг на развитие е при температура 13^о С , горния – 31^о С.

            Женската през живота си може да снесе до 200 яйца. На полето те снасят в съзряващите шушулки. Едновременно снася по 20 – 40 яйца под обвивката или в пукнатината на същата. Излюпените ларви се вгризват в семената вътре в шушулката. В едно семе са наблюдавани до 56 бръмбара. Заразените зърна се прибират в складовете, където развитието продължава. Следващите поколения се развиват в складовете. Освен фасула зърнояда поврежда почти всички бобови култури.

            - К и т а й с к и я   з ъ р н о я д  - Callosobruchus chinensis  L. (Фиг. 20)

            Разпространен е в тропическите и субтропическите страни. За нашата страна е карантинен вид. Формата на тялото е характерна за зърноядите и достига дължина до 2,5 mm. Окраската на елитрите е от жълтеникаво-кафява до кафяво-червена с черни и бели петна със специфична форма. Антените при мъжките са гребенисти, а при женските пиловидни.

            Бръмбарите живеят средно 12 дни. Женската снася до 60 яйца върху сухите семена или на обвивката на зрелите бобове. Излюпената ларва се вгризва в семената. В едно семе могат да се развиват няколко ларви. Заразяването и развитието на зърнояда може да става както на полето, така и в складовете. Целият цикъл на развитие в зависимост от температурите продължава от 18 до 60 дни. Китайския зърнояд може да заразява семената на всички продоволствени и фуражно бобови култури.

            В България икономическо значени могат да имат    л е щ е н и я т

з ъ р н о я д – Bruchus lentis  Fröl  и   п а п у д о в и я т   з ъ р н о я д – Callosobruchus maculates  L..  Последният е вътрешно карантинен вид.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Семейство Точилари - Anobiidae

            - Х л е б е н   б р ъ м б а р – Stegobium paniceum L.  (Фиг. 13) – Един от широко разпространените видове вредители по хранителните запаси. Дължината на тялото достига до 3,7 mm. Тези инсекти са оцветени от светло –кафяво до кафяво, силно окосмено с гъсти жълти власинки. Женската снася до 140 яйца. Бръмбарите са най-активени през ноща. Не се хранят. Вредят ларвите.

            Едно поколение се развива за 60 – 65 дни при температура 26 – 27^о С. Може да се развива и в много сухи храни.

             - Т ю т ю н е в   б р ъ м б а р – Lasioderma serricorne F. ( Фиг. 14)

            Бръмбарът има продълговато-овална форма на тялото, достига дължина до 4 mm, цветът му е червенокафяв до тъмнокафяв. Храни се и вреди ларвата. Най-благогприятни условия за развитието на вида са температура 28 – 32^о С и отн. влажност на въздуха 75 %. При тези условия той може да се развива през цялата гадина.

            Освен с тютюн и тютюневи изделия ларвите му се хранят и със зърно, зърнопродукти и маслодайни семена.

            Семейство Присторници – Ptinidae  - В зърнохранилищата от това семейство се срещат над 15 вида. В нашата страна най-често се среща видът

            - О б и к н о в е н   п р и с т о р н и к  -  Ptinus  fur L. (Фиг. 15) – Бръмбарите се характеризират с рязко изразеният полов деморфизъм (различия). Дължината на тялото на мъжките е до 4,3 mm, а на женските до 3,1 mm. Формата на мъжките е удължена, а на женските овална. Оцветяването при мъжките е еднородно – тъмно-ръждив до кафяв цвят. Вторият чифт криле е развит и те летят. Цветът на женските е кафяво-черен, на надкрилията има по две светли петна. Вторият чифт криле не е развит и те не летят.

            Женските бръмбари снасят до 170 яйца . Оптимална температура за развитието на вида е 26 – 28^о С, при която развива три поколения годишно.

            Семейство Кожояди - Dermestidae – Семейството на кожоядите наброява над 500 вида. Повечето от тях повреждат  суровините от кожи, кожените изделия, вълна, музейни експонати и др. Към видовете повреждащи зърното и зърнопродуктите спадат 25 вида, от тях 13 вида са сериозни вредители по хранителните запаси.

            - Ч е р е н  к о ж о я д – Attagenus piceus (unicolor unicolor) Oliv.(Фиг.16)

            Разпространен е в много страни по света. Дължината на тялото на бръмбара достига до 3,3 mm. То е оцветено черно с кафяв отенък, покрито е с власинки: на коремната старана с жълтеникав цвят, а на гърба – от сиви до черни. Бръмбарът има добре развити крила и лети. Той не се храни. Хранят се ларвите.

            Възрастните женски снасят до 50 яйца. Развитието от яйце до възрастно протича много бавно. В затоплените помещения едно поколение може да се развие за няколко месеца, но понякога развитието продължава и до три години. През това време ларвата линее от 7 до 11 нерядко до 20 пъти.

            Обитава зърнохранилищата и преработвателните предприятия, хлебопекарните и фуражните заводи. Борбата с този вид е доста сложна имайки предвид високата му устойчивост към химическите препарати.

            - О б и к н о в е н    к о ж о я д  - Dermestes lardarius L.  (Фиг. 17). Най-широко разпространения и известен кожояд, вредител по зърнените запаси.

            Дължината на тялото достига до 9 mm, повърхността му е двуцветно украсена: преднегръдът и върхът на елитрите (твърдите криле) до половината са покрити с власинки с бялосив цвят с по три черни петна. Бръмбарите са активни при температури над 16 – 18^о С и добре летят. Те живеят около 1 година. През това време женската снася до 200 яйца. При температура 20^о С едно поколение се развива за около 70 дни. При хранене със зърно обикновено изяда зародиша.

            - Кожояда Trogoderma granarium Everts  (Фиг. 18) - Карантинен за нашата страна вид. Родина на този вредител се считат страните от Южна и Югоизточна Азия.     

            Тялото на Tr. granarium е удължено-овално, леко гръбно изпъкнало, керемидено червено. Дължината на тялото варира от 0,6 до 3 mm. Мъжките индивиди са по-дребни от женските.

            Възрастните ларви достигат дължина до 4 mm и са силно окосмени. Храни се и вреди ларвата.

            Оптималната температура за развитието на вида у нас е 30 – 35^о С (топлолюбив вид), при която в съчетание с отн. влажност на въздуха 75 %, пълният цикъл от яйце до възрастно завършва за около 35 дни. Горният праг на развитие е 40^о С, а долният 20^о С.

            Женската снася средно до 70 яйца (максимално до 120). Ларвата има 5 – 8 възрасти. Бръмбарите живеят от 10 до 20 дни. При понижени температури бръмбарите могат да живеят и до 150 дни. При неблагоприятни условия ларвите изпадат в диапауза, в която могат да останат до 9 години. При благоприятни условия Tr. granarium е опасен неприятел, както по складираните слънчогледови семена, така и на складираното зърно. Ларвите и възрастните са много устойчиви на прилаганите в практиката инсектициди. Поради това основните мероприятия срещу него са профилактиката и строгата карантина.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Семейство Щитовидни – Ostomatidae – У нас се среща семо един вид.

        -М а в р и т а н с к и   б р ъ м б а р – Tenebrioides mauritanicus L. (Фиг. 9)

            Тялото на бръмбарът е удължено сплесната с дължина до 10 mm. Гърбът е черен, а коремчето по-светло. Женските са много плодовити и при благоприятни условия снасят от 800 до 1300 яйца. Оптимална за развитието на вида е температура 27^о С, при която развитието от яйце до възрастно протича за 60 – 70 дни. В нормални условия тези инсекти живеят до две години. При масово намножаване мавританският бръмбар може да бъде много вреден.  

            Семейство Плоскотелки – Cucujidae –  В света плоскотелките са разпространени в почти всички страни и включват над 25 вида. У нас се срещат 8 вида, но икономическо значение имат 2 вида.

- С у р и н а м с к и  б р а ш н о я д - Oryzaephilus surinamensisL.(Фиг.10)

Разпространен е повсеместно. Първоначално е водил хищнически начин на живот в природата и значително по-късно от другите складови насекоми се е адаптирал към складовите биотопи. Явява се сериозен вредител по зърното и зърнопродуктите.

Дължината на тялото на суринамския брашнояд е гръбнокоремно сплеснано с дължина до 3,5 mm. Цвета му е от жълто-кафяв до чернокафяв в зависимост от възрастта. На преднегръда има две надлъжни големи вдлъбнатини, а по периферията по шест зъба. Бръмбарът има два чифта криле, но рядко лети.

Оптималната температура за развитието на вида е 28 – 30^о С и отн. влажност на въздуха 75 %, при които жизненият цикъл завършва за около 30 – 35 дни. Една женска снася средно 280 яйца, максимално 780. Възрастните бръмбари живеят до 3 години. Долният праг на развитие е под 16^о С, а горния над 35^о С.

Сходен вид, който рядко се среща у нас само в складирания слънчоглид в маслобойните е Oryzaephilus mercator Fauv. Той е по-едър (до 4 mm) и с по-тъмно-кафява окраска. Двата вида се отличава по формата на бузата зад очите.(Фиг. 11  )

- Р ъ ж д и в о – ч е р в е н  з ъ р н о в  б р ъ м б а р  -  Cryptolestes ferrugineus  Steph. (Фиг.12).. Разпространен е в цялата страна. Обикновено вреди по складираните зърнени запаси.

            Бръмбарът е дребен с дължина до 2,2 mm. Тялото е оцветено ръждиво кафяво. Има добре развити криле и при топло време лети. Видът е топлолюбив – оптимална за развитието му е температура от 30 до 32^о С, при която едно поколение се развива за около 35 дни. В огнищата на самозагряване, при наличие на посочените температури, се струпват огромни колонии от този вид. Може и сам да предизвиква самозагряване.Биологията на този вид не е добре проучена.

            В складовете макар и по-рядко се среща и сродният му вид  м а л к и я   б р а ш н о я д – Cryptolestes minutus Ol.

            В складирания слънчоглед при наличие на голям процент начупени семена се намножава   м а с л е н а т а   п л о с к о т е л к а - Achasverus advena Walt.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Семейство  Лъжекороеди - Bostrychidae

- З ъ р н о в   б р ъ м б а р – Rhizopertha dominica F.   (Фиг. 4)  Зърновият бръмбар е широко разпространен в света. До 1970 год. този вид беше карантинен за нашата страна. В момента има все още ограничено разпространение у нас. Среща се най-често в Североизточна България.

            Тялото на бръмбара е удължено цилиндрично, с ръждиво-червен цвят с разрични отенъци – от кафеникав до тъмно-вишнев. Достига на дължина до 3 mm и има два чифта добре развити крила. Добре лети. Преднегръдът е изтеглен и завършва със стряха под която е скрита главата. Тя е разположена перпендикулярно на тялото. Поради тази особеност ги наричат още капишони.

            Женската на зърновия бръмбар снася повече от 500 яйца. Тя ги снася по повърхността на зърното. Излюпената ларва прониква вътре в зърното и се развива в него до превръщането си в бръмбар.

            По време на храненето, както бръмбарът , така и ларвата изяждайки ендосперма на зърното оставят след себе си много прах с особена миризма на мочина. Често тя се натрупва покрай стените на склада или силозната клетка, полепва и остава там.

Зърновият бръмбар се отнася към топлолюбивите инсекти. Най-благоприятна за неговото развитие се явява температурата около 32^о С и влажност на зърното 14 – 15 %, при които едно поколение се развива за около един месец. Може да се развива и при 8 % влажност. Долният праг на развитие на вида е при 17^о С, а горния – 37^о С.

Семейство Чернотелки – Tenebrionidae

- Р ъ ж д и в о – ч е р в е н  б р а ш н я н  б р ъ м б а р-Tribolium castaneum  Herbst   (Фиг. 5). Разпространен е в страните с топъл и умерено континентален климът. У нас се среща повсеместно.

Тялото на бръмбара е удължено, до 3,5 mm, с ръждиво-червен цвят блестящо. Има добре развити крила и добре лети особено през ноща.

Оптимална за развитието на ръждиво-червения брашнян бръмбар е температурата около 30^о С. При тази температура женската може да снесе средно 300 – 400 яйца и максимално до 1000. Видът може да се развива и при влажност на зърното 11 – 12 %. При оптимални услови жизненият цикъл от яйце до възрастно протича за около 32 – 35 дни и в годината може да развие от 6 до 8 поколения. Възрастните живеят до две години.

        - М а л ъ к  б р а ш н я н  б р ъ м б а р -Tribolium  confusum Dv.(Фиг.6 Б).

            Разпространен е широко. Явява се постоянен обитател на преработвателните предприятия.

            Тялото на бръмбара е червено-кафяво, с дължина до 3,5 mm. Има добре развити криле но не лети.

            Оплодената женска снася средно до 500 яйця, максимално до 1000. Малкият брашнян бръмбар може да се развива само в начупени семена и смлени продукти със всякаква влажност при температури от 21 до 33^о С. Долният и горен праг на развитие са съответно – 15 и 40^о С. При оптимална температура 27^о С и влажнаст на въздуха 70 – 75 % едно поколение приключва развитието си за 37 - 40 дни. Бръмбарите живеят три и повече години.

            Често този вид се бърка с предходния. Най-надеждният признак по който двата вида се различават е устройството на антените (Фиг. 6). При ръждиво-червения брашнян бръмбар последните три членчета на антените са значително по големи и образуват нещо като бухалка ( A ), а при малкия брашнян бръмбар последните пет членчета се удебеляват постепенно ( Б ).

            През последните години в зърнените запаси много често се намножава

- Г л а д к и я т  б р ъ м б а р – Palorus depresus F. (Фиг. 7). Разпространен е в южните страни.

Гладкият бръмбар е един от най-малките от семейството на чернотелките. Размерът на тялото му не превишава 3 mm. Цветът му е ръждиво-червен слабо блестящ. Биологията му не е добре изучена, но е сходна с тази на предходните два вида.

Често в подсилозните помещения в голям размер се намножават и видове, като  м а л к и я   т ъ м е н  б р ъ м б а р – Tribolium madens Chap. ,      г о л е м и я   б р а ш н я н   б р ъ м б а р – Tenebrio molitor  L. и  т ъ м н и я   б р а ш н я н  б р ъ м б а р – Tenebrio obscures F.(Фиг. 8)

ИЗ РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИ СКЛАДОВИ НЕПРИЯТЕЛИ

Морфологична и биоекологична характеристика на видовете

Животните повреждащи зърнените запаси, и различните продукти от растителен и животински произход в целия свят наброяват повече от 300 вида. Те се отнасят главно към тип членестоноги – Arthropoda  и са представени от клас паякообразни - Arachnoidea  и клас насекоми – Insecta.

Паякообразни

Разред акари – Acarina

Най-широко е разпространено семейството на  х л е б н и т е  а к а р и  с основен представител:

- Б р а ш н я н   а к а р - Acarus siro ( Tyroglyphus farinae L.). (Фиг. 1)

Тялото на брашнения акар е овално с белезникав цвят, краката и устните органи са кафеникаво-червени. Дължината на тялото е до 0,67 mm.

Разпространен е повсеместно. Храни се с всевъзможни продукти от растителен и животински произход и по същество е полифаг.

Брашненият акар се размножава по полов път. Една оплодена женска снася от 20 до 200 яйца в зависимост от условията на средата. Продължителността на развитие на едно поколение от яйце до възрастен акар също зависи от условията на средата и може да продължи от 14 дни до няколко месеца. Оптималната температура за неговото развитие е от 15 до 22^о С и влажност на продуктите от 14 до 17 %. Цикълът на развитие преминава през яйце, ларва, нимфа І, нимфа ІІ и възрастно. В неблагоприятна среда нимфа І преминава в подвижен хипопус, който съхранява вида.При темпепратура над 22^о С влажност на зърното 11 – 12 % и влажност на въздуха под 70 % акарите не се развиват.

Насекоми – Insecta

Разред  твърдокрили бръмбари – Coleoptera.

Този разред насекоми е най-многобройно представеният в комплекса от складови вредители. Видовете от този разред се отнасят към 15 семейства.

Семейство  хоботни  бръмбари  - Curculionidae.

- О р и з о в а   г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) oryzae L.  (Фиг. 2)

Разпространена е по целият свят. У нас повсеместно. Дължината на тялото на бръмбара достига до 3,5 mm. Главата е удължена в хобот, от където носят името си. Повърхността на тялото е оцветена от червено-кафяво до черно-кафяво, матово. На твърдите криле се забелязват четири по-светли ръждиви петна. Бръмбарът има два чифта дабре развити криле и лети добре.

Възрастните на оризовата гъгрица живеят до 6 месеца, Като за целия си живот женската може да снесе повече от 500 яйца. В едно пшенично зърно могат да се развият два бръмбара. Оптимална за развитието на вида е температура от 28 – 30^о С и влажност на зърното 16 % - при тези условия едно поколение  се развива за 28 дни, а за една година могат да се развият 8 – 9 поколения. Под 13^о С и над 35^о С оризовата гъгрица не се развива.

- Ж и т н а   г ъ г р и ц а – Sitophilus granarius L. (Calandra granaria L.)

Разпространен е във всички страни по света. В нашата страна се среща повсеместно.Тялото на бръмбара има от кафяв до черен цвят. Повърхността му е блестяща. Дължината на бръмбара достига 4,1 mm без хобота.( Фиг. 3) Вторият чифт криле е недоразвит и не лети.

Най-благоприятна за развитието на житната гърица е влажност на зърното 15 – 16 %  и температура 26 – 28^о С. При температура над 35^о С и под 15^о С женските спират да снасят яйца, а под 13^о С – спират да се хранят.

Женската през живота си (около 3 месеца) може да снесе от 150 до 300 яйца. Развитието на едно поколение в зависимост от температурата може да продължи от 28 до 108 дни. В зърно с влажност под 11 % житната гъгрица не се развива. В едно зърно се развива само по една гъгрица. В загрят зърнов пласт може да развие до 6 – 7 поколения годишно.

Карантинни за нашата страна са  ц а р е в и ч н а т а  г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) Zea mays  Motsch. и  ш и р о к о  х о б о т н а т а  г ъ г р и ц а  Caulophilus latinasus Say.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ, От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд. С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

ВЪВЕДЕНИЕ

Зърното се явява основен източник за прехрана на човечеството. Съхраняването на събраното зърно и достигането му до потребителя без повреди и загуби е изключително важна задача.

В процеса на съхранение зърното се напада от редица вредители – насекоми, акари, гризачи и птици. Особено вредна е групата на насекомите, за които зърното се явява среда за живот.

Насекомите повреждащи зърното по време на съхранение са широко разпространени по целото земно кълбо. Практически в повечето страни на света се срещат всички видове насекоми вредители по складираните запаси. За това е способствала международната търговия със зарно и продукти от неговата преработка. Заселили се в зърното, насекомите в процеса на своето развитие причиняват големи загуби: намаляват масата на зърното, понижават неговото качество, способстват за самозагряване на зърновата маса, замърсяват зърното и зърнопродуктите, понижават кълняемостта  и т.н. Организацията на ООН по въпросите на продоволствието и селското стопанство (ФАО) счита, че складовите вредители унищожават повече от 5 % от световния добив на зърнени, бобови и маслодайни култури. В редица страни обаче тези загуби надхвърлят 10 – 15 %.

За предотвратяване повредите и загубите от складовите неприятели е необходимо борбата с тях да се извежда като една стройна комплексна система от мероприятия, която включва карантинни, предпазни и изтребителни мероприятия.

Най-важното звено в работата по борбата със складовите неприятели са предпазните мероприятия. Те се свеждат до спазване на строг санитарен режим във всички складови и силозни бази, както и в техните дворове, а сащо така в създаване условия и режим на съхранение на зърнените запаси , неблагоприятни за развитието и размножаването на складовите неприятели.

От предпазните мероприятия, дезинсекцията на обектите преди приемане и внасяне на нови храни е най-важното мероприятие. То включва едновременно обеззаразяване на складовете, силозите, територията, зърночистачните машини, складовият инвентар, остатъците от стари храни и отпадъци заразени със складови неприятели и всичко, което може да послужи като източник на зараза на складираното ново зърно.

Профилактичното третиране на зърнените запаси преди внасянето им в складовете и силозните клетки е един съвременен метод за предпазването им от заразяване със складови вредители. Този метод е ежегодна практика в страни като Франция, САЩ, Канада и др.

Важно значение като профилактично мероприятие има активното проветряване на зърнените запаси с което се цели да се създадат неблагоприятни условия за развитие на складовите насекоми.

Профилактичните мероприятия са винаги по-изгодни в сравнение с изтребителните.

Изтребителните мероприятия включват всички технологии, методи и средства с които се цели унищожаване на вече развилите се в складираното зърното складови неприятели. Такива са: прехвърляне, пресяване, охлаждане, загряване, третиране с инсектициди, фумигиране и облъчване.