Insecta Bulgaria

Препаратите фостоксин и магтоксин дражета са специални формулировки за фумигиране на заразено зърно от складови неприятели  в силозни клетки, чрез автоматично подаване с дозатор на DREGER. Всяко драже има тегло 0,6 g  и отделя 0,2 g фосфороводород.

            Заразеното зърно се прехварля в празна клетка, а дражетата са подават в зърновия поток с дозатора. Разполагането на дозатора може да стане върху горния входен люк на клетката или върху горния редлер. Вторият начин е за предпочитане, защото при него става по-равномерно разпределение на дражетата в зърновия пласт, което е абсолютно необходимо при големите силозни клетки.

            Всеки дозатор за фостоксин дражета е снабден с три сменяеми диска без отвори. Отворите се пробиват допълнително. Броят на отворите зависи от желаната доза дражета на 1 тон зърно и капацитета на редлера и се определя по следната формула:   (А * Б)/114   , където  А  е капацитета на редлера за 1 час в тонове, Б – желаната доза дражета за 1 тон зърно, 114 е постоянно число равно на броя на оборотите на диска за 1 час.

            Пример: при капацитет на редлера 30 тона за 1 час и доза 30 дражета на тон зърно, формулата придобива следния вид :  (30 * 30)/114 ₌ 7,9  ,т.е. върху диска трябва да се пробият 8 отвора на равни разстояния.

            Когато на дисковете са пробити повече отвори, а според изчисленията за фумигация на друг обект са необходими по-малки количества / по-малко отвори/, излишните се запушват плътно с коркови тапи, краищата на които се изравняват с повърхността на диска. В последствие при нужда от повече отвори тапите се изваждат.

            Дозаторът е снабден с изключваща пластина, която през страничен процеп е монтирана в редлера или зърносточната тръба и синхронизира подаването на зърно и пускането на дражета. При движението си зърното я натиска и включва дозатора, при липса на зърно в редлера тя изключва дозатора и подаването на дражета спира.

            По време на фумигацията с дозатора при зареждане през отвор в редлера капакът на люка на силозната клетка трябва да бъде затворен. Ако се зарежда през люка на силозната клетка, същият трябва да бъде херметизиран с полиетиленово платно през което преминава тръбата на дозатора. Всички прозорци на надсилозното помещение трябва да бъдат отварени за да се усигури надеждно проветряване. Силозни клетки които имат странични вентилационни отвори се херметизират чрез запушване с празни чували обвити в найлон.

            След зареждане на клетката се затваря входния шибър и се облепва капака на люка с натронова хартия като на него се залепва стикера за опасност описан по горе.

            Дозата фостоксин и магтоксин дражета  е 30 – 40 броя на 1 тон зърно /или 6 – 8 g фосфин на тон/ и зависи от хермитичността на клетката, при експозиция 3 – 5 денонощия в зависимост от температурата на зърното.

            Дегазирането се реализира за 3 – 5 денонощия в зависимост от температурата. Аспираторната система може да се използва за по-бързо дегазиране на фумигираните клетки.

            -Фумигиране на силозни клетки с фосфин чрез “ДЖЕЙ” система.

            Представлява система от гофрирани тръби и нискооборотен капсулован вентилатор. Силозната клетка се херметизира много добре за да се изключат всякакви отечки на газ. През горния люк в надзърновото пространство се спуска горния край на гофрирана тръба с Ø 120 mm.Тръбата се спуска по външната стена на силоза и през прозорците на подсилозното помещение се довежда до основата на конуса на обгазваната силозна клетка и се свързва с монтирания там капсулован вентилатор. Другият край на вентилатора е свързан с тръбите за активно вентилиране. Необходимото количество препарат магтоксин или фостоксин таблетки, плочи, торбички, стрейп-ленти или бланкети се разхвърлят на повърхността на зърното вътре в клетката. След това люка се херметизира заедно с мястото на влизане на гофрираната тръба. Вентилаторът се пуска да работи след 1 час. Той засмуква отделеното количество фосфороводород от надзърновото пространство и чрез системата за активно вентилиране го вкарва в зърното със слабо налягане и така постепенно докато изпълни междузърновото пространство в целия зърнов стълб. По време на експозицията благодарение на вентилатора газта непрекъснато циркулира и поддържа еднаква концентрация в целия зърнов слой. При фумигирането чрез “ДЖЕЙ” системата използваната доза на фосфороводорода е значително по ниска – 2 - 3 g/m³ и експозиции 5 – 7 денонощия. След изтичане на експозицията горния люк се отваря и се използва системата за активно вентилиране за да се дегазира клетката. Ако са използвани формулировки при които препарата няма пряк контакт със зърновата маса /плочи, стрейп-ленти, пакети или бланкети/ след отстраняването им и дегазирането на зърното то може да се използва веднага, както за продоволствени така и за фуражни цели.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Начин на обгазяване

Преди фумигирането зърновия пласт в склада се подравнява и се оставя с такава дебелина каквато е дължината на сондите – 2,5 m.

            Разпределението на таблетките в зърнената маса се извършва посредством ръчна разглобяема сонда с брояч за дозиране. При липса на оригинална сонда може да се използва тръба с размер на отвора малко по голям от този на таблетките, като към косо отрязания долен край се монтира подвижно капаче.

            Зареждането на склада с зърно с таблетки от газтоксин, фостоксин или магтоксин става без маски. На  всеки  квадратен метър се правят по две обождания със сондата през 50 cm едно от друго. След като се забоде сондата до пода на склада същата се издърпва нагоре през 15 – 20 cm, при което на всяко издърпване се изпуска по 1 таблетка. Това продължава докато се зареди цялата партида зърно. Забранява се изсипването на таблетките на куп в зърновата маса поради опасност от пожар.

 При наличие на скрита зараза в обеззаразяваното зърно /яйца, ларви и какавиди/ за тяхното пълно унищожаване зърното да се покрива със синтетична покривка или импрегниран бризент. Краищата на покривалата до стените на склада, покрай стълбовете и между отделните платна да се затискат с пясъчни змейки.

            При възможнаст за добра хермитизация на склада се дозира и по 2 таблетки за надзърновото пространство за да се унищожи разпълзялата се зараза.

            Работата по зареждането на дадена партида зърно в склад с фостоксин, или газтоксин трябва да завърши за 1 h, а с магтоксин за 30 min. Затова количеството на обгазителите се определя в зависимост от количеството на зърното, като се има в предвид, че двама обгазители за 1 час могат да заредят таблетки за 100 тона зърно.

            Отделянето на фосфороводорода от таблетките газтоксин и фостоксин започва след 1 час, а от магтоксина след половин час. По време на зареждането на склада срещуположните врати и прозарци се оставят отворени за добро проветряване, а след зареждането се затварят.

            Осветлението и захранването в контактите се изключва централно. Складове с неизправен покрив, които пропускат вода при дъжд не бива да се фумигират с фосфороводородни препарати, поради опасност от пожар.

            Преди фумигирането се предупреждават органите на полицията и противопожарната служба.

             На всички врати на склада се поставят предопредителни стикери, с указания за вида на фумиганта, часа на зарежадане, край на експозицията и местонахождението на отговорника по обгазването. Района около склада се отцепва. Предупреждава се и охраната.

            Продължителността на експозицията зависи от темпартурата и е от 3 – 7 денонощия.

 Дегазация

            Проветряването на обгазения с газтоксин, фостоксин или магтоксин склад със зърно става след като изтече експозицията. За целта обеззаразителите, снабдени с газови  маски и подходящ филтър, отварят всички врати и прозорци, и отстраняват от зърновия насип поставените полиетиленови платна. Дегазирането в зависимост от температурите продължава от 3 до 5 денонощия. Едно денонощие след отварянето могат да се включат вентилаторите за активно проветряване за да се ускори дегазацията.  При дегазирането се осигурява медицинско лице.

            През време на дегазирането не се допуска влизането на лица в склада без газови маски.

            Използването на третираните партиди зърно с газтоксин и фостоксин  таблетки / и др. на база алуминиев фодфид/ може да става след като бъдат почистени от  останалия прах от разлагането на таблетките. Партидите зърно, които ще се смилат за брашно могат да се използват най-рано 30 дни след датата на обгазяването. Фуражнато зърно може да се използва най-рано 60 дни след обгазването. Преди това то трябва да се почисти с наличната зърночистачна техника.

            Третираните с магтоксин таблетки зърнови запаси могат да се използват по предназначение за смилане на брашно и други една седмица след дегазирането им. Зърното, което ще се използва пряко за изхранване на животни, трябва да се прекара през семечистачните машини за да се очисти от праха на разпадналите се таблетки.  

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

При фумигация с хлорпикрин на празни складове, вътре в складовете на опъната тел , по стените, на скари и по стълбовете се окачат предварително напоени с хлорпикрин чували като се разпределят равномерно в целия склад. Дозата на хлорпикрина е 20 – 30 g/m³ m, при експозиция 2 – 3 денонощия, в зависимост от температурата.

4.7. Газова дезинсекция на зърно и продукция

У нас за обеззаразяване на зърно и продукция, нападнати от складови неприятели, могат да се използват следните газови средства.

-фосфороводород (препаратите: газтоксин, фостоксин и магтоксин-таблетки; делиция пакети и фостоксин и магтоксин – дражета). На семената не уврежда кълняемостта. При фумигиране с фосфороводородни препарати влажността на зърното не трябва да превишава 16%. Височината на зърновия пласт при използване на таблетките не може да бъде повече от 3 метра, а делиция пакети – 2 метра.

-метилбромид – на семената с изключение на граха, фасула и фия уврежда кълняемостта. Широко приложение намира и при обеззаразяване на билки, тютюн, сушени плодове и зеленчуци. При фумигиране с метилбромид височината на зърновия пласт е неограничена, влажността на продукцията трябва да бъде до 16%, а температурата над 10^о С.

-хлорпикрин – може да се използва по изключение при малки партиди храни, поради неговата слаба прониквателна способност. На житните семена поврежда кълняемостта. С хлорпикрин не трябва да се фумигират царевично и соево брашно и царевични смески. При фумигиране височината на зърновия пласт не трябва да бъде повече от 75 см, а в чували до 2 м. Влажността на храните до 15%.

Преди фумигацията с който и да е газ, всички партиди зърно, в които има огнища на самозагряване, трябва да се охладят, а уплътнените места да се разбият чрез прехвърляне.

През лятото, когато е горещо фумигация се извършва в сутришните чосове, а рано на пролет и късно есен около обедните часове на деня, когато температурите са най-високи.

При вятър (над 4 м/сек.) фумигация на зърно и продукция не се извършва.

4.7.1 Обеззаразяване на зърно и продукция с фосфороводород в складове.

Фосфороводородът за тази цел се получава от препаратите газтоксин, фостоксин и магтоксин таблетки, фостоксин и магтоксин – дражета и делиция – пакети.

Препаратите газтоксин, фостоксин и магтоксин представлява твърди пресовани таблетки със сивобял цвят, съдържащи ситносмляни алуминиев или магнезиев фосфид, към който е прибавено вещество за предотвратяване сомозапалването и такива за поглъщане на влагата. Всяка таблетка тежи 3 грама и отделя 1 гр. фосфороводород. При взаимодействието на алуминиевия (магнезиевия) фосфид с влагата в зърнените храни или околония въздух се получава отровния газ фосфороводород (фосфин), който действа убийствено на вредителите и всички стадии на тяхното развитие. Този процес започва около 1 час след поставянето на таблетките в зърновия пласт.

Скоростта на разпадане на магтоксина, съдържащ магнезиев фосфид е по-голяма в сравнение с тази на фостоксина и газтоксина, които съдържат алуминиев фосфид. При температура на въздуха 20^оС и относителна влажност 60% за 24 часа  се разлага 75% от съдържанието на магтоксина и 45% от фостоксина.

Максималната концентрация на фосфороводорода, получен от магтоксина се достига след 24-36 часа.

Когато времето за експозиция и карантина  на  препарата в зърното е ограничено, или фумигацията се извършва в по - студено време 5 – 7^о С за предпочитане е използването на препарата магтоксин. Ако разполагаме с достатъчно време за експозиция и карантина и темпретаури над 10^о С за предпочитане са препаратите на база алуминиев фосфид, тъй като са два пъти по - ефтини.  

В зависимост от влагата и температурата на зърнените храни,  времетраенето на процеса на разпадането на таблетките и образуването на фосфоводорода е различно. Колкото е по-висока температурата и влажността на зърнената маса, толкова този процес протича за по-кратко време.

Времетраенето / експозицията / на обгазването е в зависимост от температурата на зърнените храни.

Така например:

- при повече от 20^о С – не по-малко от 3 денонощия

- при 16 –20^о С – 4 денонощия

- при 10 –15^о С – 5 денонощия

            При влажност на зърнената маса под 10 % независимо от температурата експозицията се увеличава на 5 денонощия.

            Когато температурата е под 10^о С и под 0^о С – експозицията се удължава на 10 – 20 денонощия. Ето защо експозицията на обгазването се определя след предварително измерване на температурата и влагата на зърното.

            След разлагането на таблетките в зънената маса остава сивобял прах  

/ алуминиев хидрат /, който почти не е отровен. В него обаче се съдържа минимално количство фосфид / при магнезиевия фосфид 0,5 % а при алуминиевия фосфид 1 –3 % / от теглото на таблетката, който при прехвърляне на зърното се доразлага, но в момента на прехвърлянето е опасен. Ето защо за прехвърляне на зърно третирано с таблетки или пелети от тези препарати трябва да се използва механизация, а обслужващия персонал да е снабден с противопрахови маски.

Употреба и дози

            Газтоксин, фостоксин, и магтоксин – таблетки се употребяват за обгазяване на семе от зърнено-житни, зърнено-бобови и маслодайни култури с продовлствено предназначение и за фураж.

            Дозата за обгазяване на 1 тон зърно е 10 – 15 таблетки и по 2 таблетки на 1 m³ за над зърновото празно пространство.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Фосфороводородът представлява безцветен газ с миризма на карбит, чесън и амоняк. Той силно окислява предметите от мед и медните проводници, затова не бива да се използва за фумигиране на мелници и фуражни заводи, където ще повреди цялата автоматика. Този газ е силна отрова. Пределно допустима (безвредна) концентрация на фосфороводорода във въздуха в работната зона съставлява 0,1 mg/m³. Обаче миризмата на газа започва да се чувства при по-малки концентрации (около 0,03 mg/m³). Допустими остатъчни количества на фосфороводорода в зърно са 0,01 mg/kg.

Преди фумигиране на складовете със зърно или продукция с фосфороводородни препарати, задължително се изключва елекрическия ток отвън, поради опасност от пожар. При концентрация 26,7 g/m³ той се самовъзпламенява.

Празни складове или помещения могат да се фумигират с фосфороводород. За тази цел се използват препаративните формулировки на фосфороводорода като: плочи, пакети /поставени в незапалими пликове, стрейп ленти, непрекъсната лента или бланкети. Фумигирането става при много добра хермитизация на складовете. Дозирането е в зависимост от препаративната формулировка на фосфороводорода с разчет да се осигури доза 2 g/m³ празно пространство. За целта не могат да се използват формулировките таблетки и дражета тъй като не са противопожарно обезопасени. Категорично се забранява фумигиране с фосфин на празни складове с неотстранени течове в покрива. При евентуален теч по време на експозицията има опасност от възпламеняване на препарата.

Разполагането на препарата може да става без маска и от общи работници под ръководството на обучен технолог при отворени насрещни врати на помещенията. След приключване на зареждането вратите се затварят и хермитизират. Отварянето става само от технолози снабдени с противогаз и дихател тип Б или БКФ, като броят им зависи от обема на обекта. И най-малкият обект се дегазира поне от двама технолози.

Отговорни за провеждането на фумигацията са директора на предприятието и началника на фумигиращото звено. Преди фумигацията трябва да са уведомени, здравните органи /да се осигури медицински екип с линейка/, противопожарните органи и органите на полицията. Отговорностите и задълженията на лицата са посочени в приложение 1 в края на ръководството.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Газовата дезинсекция на празни складове и силози е най-ефективният способ за обеззаразяването им. Но нейното приложение е възможно само в обекти с много добра херметизация /с циментови подове и тавани и плътни стени/. Освен това е нужно и допълнително херметизиране, чрез облепване с амбалажна хартия на всички прозорци и врати. Всички големи отвори в склада и силоза се затварят с полиетиленово платно. Заедно със склада се фумигира и целия складов инвентар, чували и бризенти.

За газова дезинсекция на празни складове могат да се използват газовете метилбромид и фосфороводород.

 4.6.1. Фумигация с метилбромид. -  Ползващите ръководството трябва да знаят, че поради свойството на метилбромида да разрушава озоновия слой в атмасферата предстои режим на ограничаване и забрана на този фумигант. Но поради това,  че няма намерени алтернативи той ще се използва до 2005, а за карантинни нужди вероятно и по - дълго.

Метилбромидът е безцветна течност с ниска точка на кипене /кипи при 3,6^о С /. Парите му са 3,2 пъти по тежки от въздуха и има голяма проникваща способност / до 40 m /. Той е слабо разтворим във вода, но е добър органичен разтворител. Течният метилбромид и парите му /не смесени с въздуха/ разтварят пластмасови и каучукови изделия, органични материали, лакове, кожи и други. От синтетичните изделия не се повреждат платната направени от полиетилен, поливинилхлорид и неопрен. Не разяжда повечето от металите – желязо, стомана, бронз, мед, месинг,  и др., но разяжда алуминия поради което не трябва да се използват алуминиеви съдове и тръби при фумигация с метилбромид.

При условията на практическото му приложение той е незапалим. Само при концентрация на парите му 500 – 700 g/m³ пространство той може да се възпламини от искра.

Метилбромидът се доставя в стоманени цилиндри с вместимост от 35 до 200 kg под налягане 0,7 атмосфери.

Метилбромидът е силно токсичен газ за човека и следствие бързото си изпарение и отсъствие на миризма е твърде опасен. Има данни за тежки отравяния при престой в помещения с концентрация на метилбромида от 0,4 до 4 g/m³. Допустима концентрация за престой е 0,02 g/m³. Поради това с него могат да работят само специално обучени и правоспособни технолози.

Симптомите на отравяне с него и първата помощ са отразени в приложение 2.

Фумигация на складове

При по-големи складове и при наличието на малки бутилки с метилбромид, необходимото количество бутилки се разполагат равномерно в склада, с факел на разпръскване насочен противоположно на изхода, като се пускат последователно от дъното на склада към изхода. След това се затваря и облепя и изходната врата. Когато складът е малък, необходимото количество метилбромид се пуска отвън чрез маркуч от бутилка разположена върху кантар. След това маркучът се изважда и се херметизира отвора, в който той е бил разположен. Дозата необходима за ефикасна фумигация е 25 g/m³ и експозиция 48 часа

Поради голямата дифузиозна способност на метилбромида фумигацията на празни силози с него се разрешава само в тези, при които има възможност да се обезпечи много добра херметизация.

Фумигация на силози.

В зависимост от големината на силоза фумигацията се извършва от група в състав 4-9 човека. Техният брой се определя с разчет обеззаразяването да приключи за не повече от ½ часа. В случай, че предприятието се състои от няколко изолирани отделения или обекти технолог – обеззаразителите се разделят на групи, които работят самостоятелно.

Количеството метилбромид, необходимо за обеззаразявания обект се разпределя така, че 70% от него да се изпуска в надсилозното помещение, 20 % за стълбището с агрегатната кула и 10% в подсилозното помещение, тъй като той е по-тежък от въздуха. Изхождайки от това, ръководителят на групата на основата на общата нужда от фумиганта, съставя схеми на разпределението на бутилките с метилбромид в силоза по такъв начин, че да се осигури равномерно разпределение на газа в обеззаразявания обект, а също така и обеззаразителите, отварящи бутилките да не попаднат в зоната на факела на разпръскването на втечнения газ. На схемата се посочва броят на бутилките и посоката на факела, които с тебешир се “нанасят” на пода на помещението. Отварят се шибърите на самотечните тръби за зареждане на клетките със зърно и капаците на редлерите и клетките. В същото време се затварят шибърите на изпускателните тръби за изпразване на клетките. Бутилките с метилбромида за работната кула се поставят на най-горния й етаж и се отварят всички врати в нейните отделения.

Преди пускането на газа, ръководителят на групата и технолог-обеззаразителите преминават по етажите, като на място определят задълженията на всеки обезаразител, реда  на преминаването в по-долните етажи и излизането от силоза. Снемат се защитните калпаци от бутилките и се отвиват гайките на страничните щуцери. Фумигацията на силоза започва от най-горните етажи, едновременно във всички частично свързани отделения и обекти. В напълно изолираните отделения и обекти газа се пуска последователно. Дозата e 30 g/m³, а експозицията 48 h и тя трябва да се усигури във всички помещения. След отварянето на бутилките обеззаразителите напускат силоза и херметизират изхода. През време на експозицията те контролират състоянието на херметизацията на силоза с помоща на дрегеров апарат и индикаторни тръбички или газанализатор RIKEN и при нужда допълнително се херметизират местата, от които “изтича” газ.  След изтичане на експозицията обеззаразителите с противогаз отварят вратите и прозорците на подсилозното помещение. След 2-3 часа проветряване те влизат с противогази и дрегеров апарат за проверка на концентрациите от метилбромид. Ако индикаторната тръбичка не показва високи концентрации, изкачват се по етажите, отварят всички прозорци и затварят вентилите на бутилките. След това включват вентилацията и аспиряцията и пускат редлерите да работят на празен ход. След изтичане на 4-5 часа, обеззаразителите отново проверяват с противогази и дрегеров апарат, степента на дегезацията навсякъде, като особено внимателно се проверява в подсилозното помещение и основите на силозните клетки. При отсъствие на метилбромид се разрешава влизането в силоза, а при откриване на фумиганта допълнително се дегазира.

До работа с метилбромид се допускат само правоспособни технолог обеззаразители организирани в група от 3, 5 или 9 човека в зависимост от обема на фумигирания обект. Те трябва да са снабдени с изправни противогази с дихател тип А кафяв или универсални БКФ.

Предаването на силоза в експлоатация се допуска само след намаляване на остатъците от метилбромид до пределно допустимите нива. Дегазирането в зависимост от температурите трае от 24 до 48 часа.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

             4.5.1. Аерозолна дезинсекция на складове

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ ВРЕДИТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Влажната дезинсекция с инсектициди се прилага за обеззаразяване на празни складове, навеси, площадки и превозни средства, като се напръскват с работния разтвор добре обектите отвътре и отвън. Изразходват се по 0,5 l на 1 m² складова площ, а отвън 1 l/m². За влажна дезинсекция особено подходящи, поради високата си ефективност и по - слаба отровност, са препаратите на база ДДВФ / нуван 50 ЕК, ДДВФ – 50 ЕК/ в концентрация 0,3 – 0,6 % или нуван 100 ЕК – 0,15 – 0,3 %  при разход 200 cm² работен разтвор на 1 m³. Ниската концентрация се използва за борба с всички складови неприятели с изключение на житната гъгрица, която е най-устойчива и изисква по-високата концентрация. Тези препарати са много подходящи за влажна дезинсекция, понеже действат не само контактно, но и фумигационно чрез парите си.

            За влажна дезинсекция на празни складове и помещения могат да се използват и инсектицидите: актелик – 50 ЕК, агрия 1050, байтион /волатон/ - 50 ЕК в концентрация 0,2 %; релдан 50 ЕК, сатисфар 50 ЕК - 0,3 % или сумитион 100 ЕК – 0,1 % и разход 0,5  l работен разтвор на 1 m². Тези препарати могат да се използват и в складове с по лоша хермитизация за разлика от тези на база ДДВФ, като се внимава да не остават ненапръскани участъци в помещенията, понеже в по-голямата си част действат контактно.                     След обеззаразяване  складовете се държат затворени 2 - 3 денонощия, а след това се проветряват в продължение на 15 – 20 дни. Преди внасяне на зърно от новата реколта пода се почиства добре, а при необходимост може да се измие.

            Варосването на складовете трябва да се извършва винаги след влажната дезинсекция на същите и то не по-рано от 14 дни на нейното извършване, тъй като варовия разтвор неутрализира инсектицидите. Целта е със своето персистентно действие инсектицидите да действат коствено на излизащите от укритията или от места в близост до склада нови насекоми и да ги унищожават в продължение на  10 - 15 дни след третирането.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

           4.1. Обекти и средства за фумигация и дезинсекция  - На фумигация или дезинсекция с метилбромид, фосфороводород или други силно действащи отровни вещества /СДОВ/ подлежат складове, силозни комплекси, зърно и продукция  заразени със складови неприятели.

            Необходимостта от фумигация или дезинсекция на даден обект, зърно или продукция се преценява от технолога на предприятието, консултант ентомолог, и ръководителя на дезинсекционните работи.

            4.2. Подготовка на обектите за дезинсекция

            Преди дезинсекция на обекта, независимо по какъв начин ще се извършва тя, се прави неговото основно механическо почистване.

            4.2.1. Подготовка на складовете

            Преди прибирането на зърното от новата реколта, складовете трябва да се ремонтират и почистят. Целта на ремонта е затварянето на всички дупки и цепнатини по стените на пода, подмяна на счупените керемиди и стъкла, което ще предпази храните в бъдеще от овлажняване и повишение на температурите. Всички дупки, направени от мишките и плъховете се затварят със смес приготвена от 10 части цимент и една част счукано стъкло. Преди запушването в тях се поставят отровни примамки.

            След приключването на ремонта се пристъпва към основно механическо почистване на склада. Измитат се праха, паяжините, остатъците от ремонта и старите храни. Най – старателно трябва да се почистват таваните, стените, гредите, преградите, редлерите и корнизите. Особено внимание се обръща на почистването на шахтите, каналите на активната вентилация и дървените капаци, където се намират най – голямо количество остатъци от зърно, насекоми и прах. Почистеният склад се измива основно, механизирано.

            Едновременно със складовите помещения, щателно механически се почистват и всички помощни помещения и устройства свързани със склада, а също така цялото оборудване от веялки, семечистачни машини, триори, транспортни средства, зърносушилни, амбалажи и други съоръжения, в които се натрупва зърно и отпадъци и са сериозен източник на зараза за новата реколта.

            След механическото почистване на складовете отвътре се пристъпва към тяхното почистване отвън. За целта се измиват стените и територията на 5 m. от склада. Почистват се тревата и отпадъците от стари храни. Събраните при почистването отпадъци се изнасят от складовете и прилежащите помещения и др. в плътни опаковки, без да се разпиляват и се заравят в земята на не по – малко от 1 m.дълбочина, далече от третираните обекти.

            4.2.2. Подготовка на силозите

            Силозите, зърносушилните и другите механизми се почистват, като най–напред се изпускат всички зърнени остатъци. За целта се задвижват на празен ход механизмите за 10-15 мин., като се включва и аспираторната система при отворени горни люкове и долни изпускатели. След това щателно се почистват силозните клетки, бункерите, измервателните устройства, зърночистачното оборудване, сушилните шахти, дифузьори, тръбопроводи, глави и пети на елеватори, шнекови тръби, ленти на елеватори и транспортьори, самотеци, вентилатори, прахоуловителни камери, филтри, циклони и други. Голямо внимание трябва да се обърне на изпускателните конуси, стените, подовете, таваните, прозорците на всички силозни помещения, сушилните, зърночистачните и други помощни помещения.

            4.3. Херметизация на помещенията

            Всички складове и помещения, на които се извършва влажна дизинсекция, трябва грубо да се херметизират. За целта вратите и прозорците се затварят, счупените стъкла или други отвори по стените се запушват с шпертплат, картон или полиетилен.

            При подготовка на обекта за газова дезинсекция, херметизацията се извършва особено щателно, при което се запушват всички, даже и малки пукнатини, през които е възможно “изтичане” на газа. За целта се облепят с натронова хартия прозорците и вратите и всички малки пукнатини по стените и тавана.

            Във фуражните заводи, мелниците, силозите и др., вентилационни тръби излизащи навън се завързват с полиетиленово платно. По същия начин се херметизират и другите излизащи навън отвори. Състоянието на херметизацията задължитено се проверява непосредствено преди  фумигацията, а така също се следи за нея през време на експозицията. Образувалите се пукнатини се замазват.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

            Към тези мерки спадат: сушене, почистване, охлаждане, проветряване на зърното и неговите продукти. С тях се цели главно да се предпазват зърното и материалите от заразяване със складови неприятели, като се създават условия неблагоприятни за тяхното развитие. Някои от тях имат изтребително значение / високите и ниски температури /, а чрез други се отстраняват самите неприятели.

            3.1. Почистване на заразеното зърно

            То се извършва за механическо отстраняване на неприятелите, намиращи се и развиващи се извън зърното. Почистването, когато се прави в топло време, снижава само заразата. Почистването при минусови температури довежда до охлаждане на зърното и създава условия за умъртвяване на насекомите.

            Почистване на зърно в топло време се прилага и когато трябва да се премахнат чуждите примеси – плевели, слама, пръст, които са носители на по-висока влажност. То може да се приложи и в случайте, когато предстои реализация на храни по предназначение в близко време и искаме да намалим заразата от складови вредители. За целта се използват различни зърночистачни машини, при максимална скорост на въздушния поток в работните зони на пневмосепарационните канали. Ако зърното е нападнато от гъгрици, ръждиво-червен зърнов бръмбар и брашнен бръмбар и акари ще се използват сита с продълговати отвори, широки - за пшеницата – 1,5 – 1,8 mm, за ръжта – 1,4 – 1,7 mm, за ечемика – 2,0 – 2,2 mm. При по-едри насекоми, като тъмният брашнен бръмбар, гъсениците на молеца по сушените плодове и други се използват телени сита с отвори непропускащи тези насекоми. Натоварването на зърночистачните машини на 1 cm ширина на ситото и 1 cm дължина на пневмосепарационните канали е от 30 до 50 kg в минута. Почистването да става на площадки вън от склада. Само по изключение може да се извърши в склада, като зърночистачните машини се поставят срещу вратите, за да се издухват отпадъците и неприятелите навън в прахоуловители.

            Очистеното зърно при топло време се поставя в друг обеззаразен склад или ако е в същия /при студено време/ - на 6 – 8 m разстояние от непочистеното зърно.

             Отпадъците с неприятелите се събират в плътни опаковки. Годните за изхранване се обеззаразяват за фураж, а негодните се унищожават чрез изгаряне или закопаване на дълбочина не по-малко от 1 m.

            През време на работа ситата се почистват, за да не се задръстват, а след приключването и зърночистачните машини, прахоуловителите, инвентара и площадката се почистват и обеззаразяват.

            3.2. Сушене на зърно заразено със складови неприятели

            Високите температури намаляват относителната влажност на зърнените запаси и убиват насекомите и акарите.

3.2.1. Сушене в зърносушилни – В тях се суши само продоволствено, фуражно и с техническо предназначение зърно с висока влажност, или за унищожаване на складовите неприятели. Забранено е сушенето в тях на семенен материал, защото може да се повреди кълняемоста на семената.       

Сушенето става при температурен режим максимално допустим за тези храни указани в Инструкцията по сушене на продоволствено и фуражно зърно и експлоатацията на зърносушилните, за да не се допусне влошаване на качеството на зърното.

 Да се обезпечи равномерно нагряване на зърното в сушилната камера – зърното да престои не по - малко от 30 минути в зоната на въздействие на топлоносителя.

След установяване на режима на сушене на всеки час се вземат проби за установяване степента на просушаване и смъртността на заразата.

            3.2.2. Сушене на слънце – За тази цел се използват специални асфалтови площадки в места, които се огряват от слънцето през по-голямата част от деня. Дебелината на пласта не трябва да бъде по-голяма от 10 – 15 cm.

За увеличаване на облъчваната повърхност пластът се набраздява успоредно на слънчевите лъчи. Най-малко през 30 минути трябва да се преобръща. В таблица 1 е дадено времето за което загиват най-устойчивите стадии на икономически важните складови насекоми при високи температури.

                                                                                           Таблица 1

 След просушаването зърното се почиства през зърночистачни машини, за да се отстранят умъртвените насекоми и да се охлади зърното.

3.3 Охлаждане на зърнените запаси.

            При понижаване на температурите под оптималните се забавят жизнените процеси на насекомите и акарите /те са пойкилотермни животни/, намалява се или спира размножаването им. Ако се въздейства с температури под 0^о С те биват умъртвявани.

            Охлаждането се извършва по два начина: пасивно – чрез проветряване на складовете през зимата и активно – с помоща на стационарни или подвижни вентилационни установки, прекарване на зърното през зърночистачни машини, веялки, транспортьори и др.

            Най-ефективно е охлаждането с помоща на стационарните установки за активно проветряване. Охладените зърнени храни запазват ниските температури за дълго.

            При охлаждане на храните трябва да се знае устойчивостта на складовите насекоми и акари на ниските температури дадени в таблица 2.

                                                                                             Таблица 2

Трябва добре да се знае, че активното вентилиране на зърнените запаси трябва да се извършва в сухо и студено време, като разликата в температурите в зърновия пласт и външните температури да е не по - малка от 10^о С. Вентилиране не се предприема в дъждовно и мъгливо време. В противен случай може да се вкара атмосферна влага в междузърновото пространство и това да предизвика процеси на самозагряване в складирания зърнов насип.

Дебелината на зърновия насип трябва да бъде съобразена с мощността на вентилаторите и въздушния поток да преминава през целия зърнов слой.

- Отговорни лица за своевремено провеждане на физико-механическите мерки за борба със складовите насекоми и за резултатите от тях са: заместник директора, главния инженер и началника на технологичната лаборатория на предприятието.

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Методите за установяване на скритата зараза са няколко:

 1.Метод на биологично доотглеждане на скритата зараза до имагиниране на възрастните вредители, след което се отчита видовия състав и количеството насекоми от всеки вид. Става в термостати при температура и отн. влажност на въздуха оптимални за складовите насекоми.

2.Метод на разрязване на зърна. От средната проба зърно без подбор се вземат 50 цели зърна и се разрязват със скалпел по дължината на браздата. Добре е да се направят три повторения. Установява се наличиено на живи ларви, какавиди или току що имагинирали възрастни. Методът е трудоемък и не дава възможнаст да се определи точно от кой вид е заразата.

3.Метод на оцветяване -  Основава се на оцветяване на местата, където гъгриците са снесли яйцата си. От общата проба се вземат по 15 g чисто зърно без да се избира. То се поставя в мрежичка и се потапя за 1 min в чаша с вода при темпепратура 30^о С. След това мрежичката с обследваното зърно се пренася за 20 – 30 sec в  1 % -ен свежо приготвен разтвор на калиев перманганат. При това ямичките се оцветяват в тъмен цвят и са с размер 0,5 mm. При необходимост от съхраняване на такава проба за по-дълго следва фиксация в разтвор от сярна киселина 1 % и водороден прекис 3 %, зърното придобива естествения си цвят, а фиксираните места на яйцеснасяне остават оцветени тъмно.

 При фасула скритата зараза от фасулев зърнояд се определя като 100 зърна се потапят в растително масло. След 10 min местата където ларвата се е вгризала в обвивката на зърното поради проникване на маслото се отбелязват с ореол.

При грахът оцветяването на мястото на вгризването става с 1 % -ен разтвор на йод в калиев йодид. В 10 g калиев йодид разтворен с малко вода се добавя 5 g кристален йод. Съдържанието на съда се разклаща до пълното разтваряне на йода. След 1 – 1,5 min 50 зърна грах поставени в мрежичка се потапят в разтвора за 30 sec. След като се извади мрежичката, зърната се промиват на течаща вода и се преглеждат. Входните отверстия на ларвите са оцветени с черен цвят.

4.Метод на химическа индикация. - Принципно методът се заключава в това, че част от инспектиранато зърно се смачква на преса между две хартиени ленти напоени с нинхидрин. Зърната, в които е имало насекоми вследствие на съдържанието на амино киселини в телесната им течност предизвикват пурпурно оцветяване на лентите. На тази база има създадени прибори. Недостътък на метода е, че не може да се определи видовия състав на скритата зараза.

5.Ренгеноскопически метод. При храненето си вътре в ендосперма на зърното ларвите отделят извержения, кожички и ситно смлини частици. Такова зърно облъчено на ренгенографска плака със съответна енергия на лъчите контрастно в тъмно оцветява плаката, там където са отложени тези извержения. Недостатък е че не може да отличи живите от мъртвите екземпляри. В практиката има създадени подвижни ренгенографски апарати.

6.Акустически метод – Принципът на действие се състои в това, че механическите вибрации на насекомото вътре в зърното при неговото движение или хранене, се улавят от чувствителни датчици и се преобразуват в електрически сигнал. След усилване няколко хиляди пъти сигналът се подава на динамичен телефон и в слушалките се чува характерен шум. За съжаление характерната честота при всички насекоми със скрит начин на живот е приблизително 1,5 kHz и не може да се установи точно вида. В практиката има внедрени акустични прибори.  

            - Лицата отговорни за провеждане на обследванията на обектите за заразеност от складови вредители се явяват заместник директора, началниците на производствени обекти или складове и началникът на лабораторията на предприятието.

          Обследването на обектите в порядъка на контрола се прави от дежурните лаборанти.

            - Резултатите от обследването на заразеността заедно с тези от температурата и влажността на зърното се регистрират в дневника за лабораторни анализи.

            - Зърно пристигащо с морски съдове или ж.п. вагони преди разтоварването се обследва от началника на производствената лаборатория, в присъствие на карантинните инспектори. При необходимост от мероприятия за дезинсекция при обследването трябва да присъства и ръководителят на  дезинсекционните работи.