Insecta Bulgaria

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

Семейство  Лъжекороеди - Bostrychidae

- З ъ р н о в   б р ъ м б а р – Rhizopertha dominica F.   (Фиг. 4)  Зърновият бръмбар е широко разпространен в света. До 1970 год. този вид беше карантинен за нашата страна. В момента има все още ограничено разпространение у нас. Среща се най-често в Североизточна България.

            Тялото на бръмбара е удължено цилиндрично, с ръждиво-червен цвят с разрични отенъци – от кафеникав до тъмно-вишнев. Достига на дължина до 3 mm и има два чифта добре развити крила. Добре лети. Преднегръдът е изтеглен и завършва със стряха под която е скрита главата. Тя е разположена перпендикулярно на тялото. Поради тази особеност ги наричат още капишони.

            Женската на зърновия бръмбар снася повече от 500 яйца. Тя ги снася по повърхността на зърното. Излюпената ларва прониква вътре в зърното и се развива в него до превръщането си в бръмбар.

            По време на храненето, както бръмбарът , така и ларвата изяждайки ендосперма на зърното оставят след себе си много прах с особена миризма на мочина. Често тя се натрупва покрай стените на склада или силозната клетка, полепва и остава там.

Зърновият бръмбар се отнася към топлолюбивите инсекти. Най-благоприятна за неговото развитие се явява температурата около 32^о С и влажност на зърното 14 – 15 %, при които едно поколение се развива за около един месец. Може да се развива и при 8 % влажност. Долният праг на развитие на вида е при 17^о С, а горния – 37^о С.

Семейство Чернотелки – Tenebrionidae

- Р ъ ж д и в о – ч е р в е н  б р а ш н я н  б р ъ м б а р-Tribolium castaneum  Herbst   (Фиг. 5). Разпространен е в страните с топъл и умерено континентален климът. У нас се среща повсеместно.

Тялото на бръмбара е удължено, до 3,5 mm, с ръждиво-червен цвят блестящо. Има добре развити крила и добре лети особено през ноща.

Оптимална за развитието на ръждиво-червения брашнян бръмбар е температурата около 30^о С. При тази температура женската може да снесе средно 300 – 400 яйца и максимално до 1000. Видът може да се развива и при влажност на зърното 11 – 12 %. При оптимални услови жизненият цикъл от яйце до възрастно протича за около 32 – 35 дни и в годината може да развие от 6 до 8 поколения. Възрастните живеят до две години.

        - М а л ъ к  б р а ш н я н  б р ъ м б а р -Tribolium  confusum Dv.(Фиг.6 Б).

            Разпространен е широко. Явява се постоянен обитател на преработвателните предприятия.

            Тялото на бръмбара е червено-кафяво, с дължина до 3,5 mm. Има добре развити криле но не лети.

            Оплодената женска снася средно до 500 яйця, максимално до 1000. Малкият брашнян бръмбар може да се развива само в начупени семена и смлени продукти със всякаква влажност при температури от 21 до 33^о С. Долният и горен праг на развитие са съответно – 15 и 40^о С. При оптимална температура 27^о С и влажнаст на въздуха 70 – 75 % едно поколение приключва развитието си за 37 - 40 дни. Бръмбарите живеят три и повече години.

            Често този вид се бърка с предходния. Най-надеждният признак по който двата вида се различават е устройството на антените (Фиг. 6). При ръждиво-червения брашнян бръмбар последните три членчета на антените са значително по големи и образуват нещо като бухалка ( A ), а при малкия брашнян бръмбар последните пет членчета се удебеляват постепенно ( Б ).

            През последните години в зърнените запаси много често се намножава

- Г л а д к и я т  б р ъ м б а р – Palorus depresus F. (Фиг. 7). Разпространен е в южните страни.

Гладкият бръмбар е един от най-малките от семейството на чернотелките. Размерът на тялото му не превишава 3 mm. Цветът му е ръждиво-червен слабо блестящ. Биологията му не е добре изучена, но е сходна с тази на предходните два вида.

Често в подсилозните помещения в голям размер се намножават и видове, като  м а л к и я   т ъ м е н  б р ъ м б а р – Tribolium madens Chap. ,      г о л е м и я   б р а ш н я н   б р ъ м б а р – Tenebrio molitor  L. и  т ъ м н и я   б р а ш н я н  б р ъ м б а р – Tenebrio obscures F.(Фиг. 8)

ИЗ РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИ СКЛАДОВИ НЕПРИЯТЕЛИ

Морфологична и биоекологична характеристика на видовете

Животните повреждащи зърнените запаси, и различните продукти от растителен и животински произход в целия свят наброяват повече от 300 вида. Те се отнасят главно към тип членестоноги – Arthropoda  и са представени от клас паякообразни - Arachnoidea  и клас насекоми – Insecta.

Паякообразни

Разред акари – Acarina

Най-широко е разпространено семейството на  х л е б н и т е  а к а р и  с основен представител:

- Б р а ш н я н   а к а р - Acarus siro ( Tyroglyphus farinae L.). (Фиг. 1)

Тялото на брашнения акар е овално с белезникав цвят, краката и устните органи са кафеникаво-червени. Дължината на тялото е до 0,67 mm.

Разпространен е повсеместно. Храни се с всевъзможни продукти от растителен и животински произход и по същество е полифаг.

Брашненият акар се размножава по полов път. Една оплодена женска снася от 20 до 200 яйца в зависимост от условията на средата. Продължителността на развитие на едно поколение от яйце до възрастен акар също зависи от условията на средата и може да продължи от 14 дни до няколко месеца. Оптималната температура за неговото развитие е от 15 до 22^о С и влажност на продуктите от 14 до 17 %. Цикълът на развитие преминава през яйце, ларва, нимфа І, нимфа ІІ и възрастно. В неблагоприятна среда нимфа І преминава в подвижен хипопус, който съхранява вида.При темпепратура над 22^о С влажност на зърното 11 – 12 % и влажност на въздуха под 70 % акарите не се развиват.

Насекоми – Insecta

Разред  твърдокрили бръмбари – Coleoptera.

Този разред насекоми е най-многобройно представеният в комплекса от складови вредители. Видовете от този разред се отнасят към 15 семейства.

Семейство  хоботни  бръмбари  - Curculionidae.

- О р и з о в а   г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) oryzae L.  (Фиг. 2)

Разпространена е по целият свят. У нас повсеместно. Дължината на тялото на бръмбара достига до 3,5 mm. Главата е удължена в хобот, от където носят името си. Повърхността на тялото е оцветена от червено-кафяво до черно-кафяво, матово. На твърдите криле се забелязват четири по-светли ръждиви петна. Бръмбарът има два чифта дабре развити криле и лети добре.

Възрастните на оризовата гъгрица живеят до 6 месеца, Като за целия си живот женската може да снесе повече от 500 яйца. В едно пшенично зърно могат да се развият два бръмбара. Оптимална за развитието на вида е температура от 28 – 30^о С и влажност на зърното 16 % - при тези условия едно поколение  се развива за 28 дни, а за една година могат да се развият 8 – 9 поколения. Под 13^о С и над 35^о С оризовата гъгрица не се развива.

- Ж и т н а   г ъ г р и ц а – Sitophilus granarius L. (Calandra granaria L.)

Разпространен е във всички страни по света. В нашата страна се среща повсеместно.Тялото на бръмбара има от кафяв до черен цвят. Повърхността му е блестяща. Дължината на бръмбара достига 4,1 mm без хобота.( Фиг. 3) Вторият чифт криле е недоразвит и не лети.

Най-благоприятна за развитието на житната гърица е влажност на зърното 15 – 16 %  и температура 26 – 28^о С. При температура над 35^о С и под 15^о С женските спират да снасят яйца, а под 13^о С – спират да се хранят.

Женската през живота си (около 3 месеца) може да снесе от 150 до 300 яйца. Развитието на едно поколение в зависимост от температурата може да продължи от 28 до 108 дни. В зърно с влажност под 11 % житната гъгрица не се развива. В едно зърно се развива само по една гъгрица. В загрят зърнов пласт може да развие до 6 – 7 поколения годишно.

Карантинни за нашата страна са  ц а р е в и ч н а т а  г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) Zea mays  Motsch. и  ш и р о к о  х о б о т н а т а  г ъ г р и ц а  Caulophilus latinasus Say.

Десетилетия дървениците бяха смятани едва ли не за изчезнал вид. Смяташе се, че проблемът с тях е решен и те бяха символ на мизерията от началото на миналия век. За жалост с климатичните промени проблемът с дървениците се възроди. Повече от 25 вида дървеници паразитират върху хората. В България най-често проблемите са свързани с постелната дървеница (Cimex hemipterus). Тези насекоми са малки и възрастните не надвишават 5-6 милиметра. На цвят са кафяво-черни и обикновено се крият в или зад дървени мебели и дюшемета. Температурата, която предпочитат е 25-29 градуса. Женската дървеница може да снесе около 200 яйца през своя живот, като снася до 5 яйца дневно в продължение на 2 месеца. В дома ви дървеници могат да проникнат като ги внесете с мебели, дрехи и ли багаж, а по-радко и като проникнат, придвижвайки се по стените на илището. Дървениците оставят малки кафяви или черни петна по мебелите, стените и т.н. и по това можете да предположите, че вече и вие сте станали тяхна жертва. И накрая - дървениците се хранят с човешка кръв и оставят следи като от убождане. Обработките срещу тях стават с ДДД препарати и изискват специфична техника, поради което е силно препоръчително да се провеждат от специалисти.

Берлинер цайтунг съобщава, че учени са развенчали мита за мравката като трудолюбиво същество. Нещо повече, според проведените изследвания трудно могат да се намерят по-големи мързеливци от мравките. Така се слага край на несправедливото омаскаряване на Щуреца от известната басня “Щурец и мравка”. Нещо повече – той е доста по-работлива твар от Баба ви Мравка! Това, че мравките непрестанно щъкат насам-натам създава лъжовно впечатление за работоспособността им. Всъщност те са рекордьори по почивки. Най-безцеремонно те прекарват една трета от времето като си почиват и нерядко могат да се излежават до 25 минути. Следват 5 минути труд – и пак излежаване! Другият мит, който разбива вестникът е за това, че мравките живеят в строго организирано монархично общество. Ако царицата-майката дръзнела да подтикне някой към работа, останалите работнички я изпохапвали! Ключ към разсейването на този мит дава биологът Юрген Хайнци - той е категоричен, че мравките са непоправими анархисти и не се подчиняват една на друга. Друга разпространение, опровергано от изследването е, че мъжките мравки не хапят и са кротки насекоми, чиято единствена цел е да оплодят царицата. Те всъщност водят непрестанни войни за доминация и за партньорските права над „най-расовите” женски екземпляри. Също толкова непрестанна е борбата, която водят и женските и с мъжките екземпляри и ДДД специалистите на Инсекта България.

Основните видове за ДДД борба с гризачите са два:

Бариерна дератизация

Това е ДДД обработка на открити площи. По границите на парцела, на растояние 10-15 метра се поставят “отровни точки” - това са дератизационни кутии, в които има отрова срещу плъхове или мишки. Обикновено, ако на обекта няма проблем с гризачите, отровата се подменя на 3 месеца. Клиентите заплащат еднократно цената на дератизационните кутии, а отровата - при всяко поставяне.

Дератизация на закрити помещения

В жилищните и офисните помещения е опасно да се залагат отрови. Затова се поставят “лепилки” - това са кутии, в които гризачите влизат и се залепват. След това за вас остава само да изхвърлите кутията с плъха. Едно от предимствата на лепилките е и това, че при тях гризачите не умират във вашето помещение и не се налага издирвате изтощника на периятната миризма.

В мазетата и гаражите се поставя отрова в специални дератизационни кутии или тунели, която първоначално се подменя на 5-6 дни , а след като проблемът е ликвидиран - на около 3 месеца.

Хлебарките са тук преди нас

Хлебарките са били на Земята много преди да се появим ние и вероятно ще ни надживеят. Най-старите открити вкаменелости на хлебарки са отпреди  400 милиона години и хлебарките са оцелели оттогава до наши дни без анатомичното им устройство да се промени. Хлебарките могат да оцелеят при ядрена война защото издържат на над 100 пъти по-висока радиация от смъртоносната за нас. Хлебарките дишат чрез трахеи – отворите им са разположени от двете страни на тялото, и поради това могат да живеят до месец с откъсната глава.

Хлебарките обичат топлина и влага

Хлебарките могат да живеят без храна до един месец, но не могат без топлина и влага. Те избягват дневна светлина. Хлебарките обитават най-често в баните или тоалетните. Обичат да са прикрити и затова хлебарки могат да бъдат открити: зад хладилници и готварски печки, под кофите за боклук или белещ се тапет, зад шкафове, покрай тръбите, в шахти и пукнатини т.н. Хлебарките ядат почти всичко - дори лепило, сапун, картон и месо, а когато нямат храна развиват канибализъм - големите хлебарки изяждат малките и умрелите хлебарки. Те стоят заедно в групи и живеят при температура около 20-35 градуса. Хлебарките са нощни животни и се появяват след загасване на осветлението. Но ако леговището на хлебарките е пренаселено и не им достига храна, те започват да излизат и през деня. Така че ако видите една хлебарка значи  вече имате толкова много хлебарки, че им е станало тясно.

Откъде дойдоха тези хлебарки!?

Ще трябва да се справяте и с хлебарки, които идват от съседите, от мазета, тавани, а през топлия сезон и от други сгради. Те няма да престанат да идват дори и да успеете да се справите с популацията хлебарки, която вече се е живее във вашия офис, дом или магазин. Хлебарките преминават значителни разстояния и прииждат през отдушници, шахти, електрически инсталации, комини, въздухопроводи и през стълбищата промъкват се през прозорци и врати, дупчици, ключалки, канали, сифони, цепнатини… Хлебарки и яйца на хлебарки да бъдат внесени във вашия дом или офис с кашони, дрехи, мебели, обувки, стоки, и т.н. Очевидно борба с хлебарките е въпрос на постоянни превантивни действия.

Болести, пренасяни от хлебарки

Всички хлебарки са механични преносители на опасни заболявания като дизентерия, салмонела, гастроентириткоремен тиф, хепатит и полиомиелит. Хлебарките могат да предизвикат астматични и алергични кризи. Храната на хлебарките е разнообразна – те ядат почти всичко – дори ферментиращи вещества, отпадъци от септичните канали, умрели животни и т.н. Секрети от хлебарки може да има върху чиниите, които изглеждат чисти и върху храната, която сте оставили на открито.

Размножаване на хлебарки

Женските хлебарки могат да произведат над 240 малки хлебарки. Хлебарките отлагат яйцата си в малки капсули - ”оотеки”, които носят в края на коремчето. Яйца с малки хлебарки се излюпват след 20-30 дни, в зависимост от температурата. Това означава, че дори и да унищожите и последните женски хлебарки, веднага след като снесат яйцата си, и занапред от тези яйца ще се излюпват хлебарки. Малките хлебарки са устроени и изглеждат като възрастните хлебарки и се унищожават със същите препарати срещу хлебарки.

Видовете хлебарки

Регистрирани са близо 4000 вида хлебарки, но най-разпространени в България са кафявата хлебарка и черната хлебарка. Все повече се развива и популацията на американските хлебарки. Често срещана е заблудата, че някои хлебарки след обработка мутирали или ставали албиноси. Това наистина е заблуда – в живота си всички хлебарки сменят своята хитинова обвивка около 7 пъти. При смяната тези хлебарки за няколко часа стават бели, но от контакта с въздуха бързо възвръщат обичайния цвят за техния вид хлебарки.

Черни (ориенталски) хлебарки (Blatta orientalis)

Големите черни хлебарки, които произлизат от Америка и се срещат из целия свят. Тези хлебарки обитават най-често канализационните тръби и шахти, но оцеляват и на открито. През деня ориенталските хлебарки са се скрили пукнатини или тъмните ъгли. Ориенталските хлебарки се хранят с разнообразни органични продукти и отпадъци. Женските ориенталски хлебарки могат да оцелеят без храна дори до 30-40 дни. На дължина възрастните мъжки ориенталски хлебарки са около 25 mm, а женските ориенталски хлебарки – приблизително 32 mm. Тези хлебарки обитават канали, ниските етажи, мазета и влажни места с температура 20-27 С. Могат да се срещнат срещнати и извън сградите - по клони, листа и т.н. Женските хлебарки отлагат на защитено място, близо до храна 7-8 капсули (оотеки), всяка с 16-18 яйца. Черните хлебарки живеят около 6 месеца.

Кафяви (германски) хлебарки (Blattella germanica)

Кафявите хлебарки са най-разпространените хлебарки в България и по света, като в същото време са и едни от най-дребните хлебарки. Германските хлебарки произхождат от Азия, въпреки името, което носят. Най-често се срещат в жилища с парно, както и там, където се държи храна. Оптималната температура за кафявите хлебарки е около 25-28 С. Женските хлебарки носят капсулата (оотека) между 1 и 4 седмици и я отлагат на влажно място, за да могат малките хлебарки веднага след като се излюпят да пият вода. Всяка от женските хлебарки може да отложи от 4 до 8 капсули през живота си, като капсулите съдържат между 35 и 45 яйца. Германските хлебарки живеят от 100 дни до 1 година. Германските хлебарки предпочитат топли и влажни места, но могат да се открият в цялата сграда. Най-често хлебарките обитават кухни и бани, но могат да се срещнат и в останалите стаи. Всяка пукнатина или процеп, които са близо до източниците на храна или вода е възможно убежище, където германските хлебарки прекарват около 75% от своя живот. Възрастните хлебарки достигат до 13-15 mm. Цвета на германските хлебарки е светло кафяв до жълтеникав. Женските германски хлебарки се отличава от мъжките хлебарки по това, че имат по-къси крила.

Американски хлебарки (Periplaneta Americana)

Как да се борим с хлебарки

За да е ефективната борбата с хлебарките тя трябва да се извършва със сертифицирани препарати за борба с хлебарки и от квалифициран ДДД специалист. Подходящият препарат срещу хлебарки се определя като се прецени стадия на развитие на популацията, развъдните райони на хлебарките, както и източниците на храна. Поради дългото си остатъчно действие професионалните препарати унищожават хлебарките в продължение на няколко месеца, ако разбира се не се отмият. Когато влизат в контакт с препаратите хлебарките го отнасят в гнездото, където заразяват останалите хлебарки и така една хлебарка би могла да унищожи цялата популация. Основната трудност при борбата с хлебарките е, че няма препарат, който да унищожава яйцата на хлебарките. Яйцата на хлебарките са защитени от ДДД препаратите с  дебелата хитинова обвивка на капсулата. Така че се налага между 20 и 30 дни след първата обработка срещу хлебарки да се проведе втора. Така новородените хлебарки ще бъдат унищожени преди самите те да снесат свои яйца.

Какви са превантивните мерки срещу хлебарки?

За да се справите с хлебарките е задължително поддържането на висока хигиена. Откритата храна трябва да се прибира и да не се оставят мръсни чинии. Измитайте трохите, не оставяйте на открито храната на вашите домашните любимци през целия ден. Затегнете крановете, които канят и поправете сълзящите тръби – хлебарките не могат без влага. Дръжте запушени отходните тръби или ги обработвайте регулярно срещу хлебарки. Запушете процепите край тръбите, прозорците, вратите и в стените – през тях проникват хлебарки! Организирайте съседите да обработите цялата сграда с ДДД препарат срещу хлебарки с дълготрайно остатъчно действие – апартаментите, стълбищата, мазето и таваните. Това ще доведе до максимален ефект. Борбата с хлебарките се води чрез редовни превантивни обработки, за да се намали популацията хлебарки до биологичния й минимум. Не позволявайте на хлебарките да ви превземат! Дори да не виждате хлебарки в къщи или в офиса, провеждайте превантивни ДДД обработки два пъти в годината преди те да са се настанили трайно. Хлебарките идват от други сгради, се внасяте ги с багаж и т.н., затова никога не може да се каже, че сте решили окончателно своя проблем с хлебарките.

Мога ли да се справя с хлебарките сам?

Препоръчваме ви горещо да повикате специализирана ДДД фирма за борба с хлебарки, работеща под контрола на РИОКОЗ. Ако сте решили да се справяте сами – задължително се консултирайте с ДДД специалист. Той знае не само с какви препарати се провеждат обработките срещу хлебарки, но също така КАК и КЪДЕ трябва да се обработва. Разбира се можете свободно да ползвате спрейове против хлебарки за непрофесионална употреба като Raid и Baygon, но трябва да знаете, че ефектът от тях е минимален: те биха убили само и единствено хлебарки, които напръскате директно. Спрейовете срещу хлебарки нямат остатъчно действие! Освен това при обработка с такъв спрей напръсканите хлебарки умират веднага, а при употребата на професионални препарати част от хлебарките отнасят отровата със себе си в гнездото, където заразяват и останалите хлебарки.
Ако проблемът ви с хлебарките е наистина сериозен, употребата на различни листчета, капани, пасти и т.н. не може да ви помогне. Тези средства могат да се ползват когато популацията е съвсем малка, или като поддържащо третиране след напръскване с професионален препарат срещу хлебарки.
За да се проведе правилното ДДД борбата с хлебарките е важно да се вземе предвид: вида и площта на обекта, заселеността от инсекти, както и конкретният вид хлебарки. Препоръчителна е при обработките да се редуват ДДД препаратите иначе хлебарките развиват резистентност и активното действащо вещество вече не им действа! Добре е да знаете, че препаратите срещу хлебарки имат различни имена, но много често са с еднакво активно действащо вещество, затова не е достатъчно да използвате просто друга марка препарат срещу хлебарки – трябва да се подбере препарат с различни съставки. Имайте предвид, че 20 дни след обработка срещу хлебарки не трябва да се пръска отново – нито със същия препарат, нито с друг защото хлебарките могат да развият резистентност. Внимавайте, защото ако препаратите са подбрани неправилно ефектът може да е минимален и с обработките само да стимулирате разселването на хлебарките.
Използвайте задължително маска, дори и да работите със сертифицирани препарати, разрешени за употреба в домашни условия. Истинско безумие е да използвате вкъщи препарати, предназначени за земеделски нужди – така ще си причините алергии и други проблеми! В почти всички страни от Европейския съюз препаратите за професионална борба с хлебарките са достъпни единствено за фирми, специализираните в борбата с хлебарките и продажбата им на граждани е забранена.